01_benediktinki

Бенедиктинки Мисионерки от Тутцинг

/Missionary Benedictine Sisters from Tutzing/

Съкратено наименование на Обществото: OSB

Основател на oбществото: Андреас Амрайн
Покровител на oбществото: свети Бенедикт Нурсийски
Призив на Обществото: Ora et labora

Брой в света: 1100
В България: 7
Българки: 1

 

Конткат:

Царев Брод

Ул. „Прф. Иван Иванова“ № 2
9747 Царев Брод
тел: +359 53 152 089
e-mail:  zarevbrodmonastery@outlook.com

www.osbtutzing.org

https://sestri-benediktinki.com

Генерална къща

Generalate House
Sr. Rosann Ocken
Via dei Bevilacqua, 60
00163 Rome 
ITALY

Основател на Обществото

Отец Андреас (Йозеф Георг) Амрайн е роден през 1844 г. в Беромюнстер, Швейцария. През 1870 г. стъпва в бенедиктинското абатство в Бойрон, Южна Германия. На празника Рождество Христово 1871 г. полага обети и получава името отец Андреас.

Да бъде монах и мисионер. Да живее живота си според Правилото на Свети Бенедикт и да служи в чуждестранни мисии. Да съчетава монашеския живот с апостолската дейност. Това било съкровената мечта на отец Андреас Амрайн в продължение на години, вдъхновен от бенедиктинските мисионери на средновековието. По негово време обаче под бенедиктинското монашество в Европа се е разбирало предимно молитвата и работата в манастира, а мисионерското призвание изключвало монашеската основа. Ето защо визията на Амрайн за монашески живот, съчетан с мисионерска дейност, трудно се приемала от неговите настоятели. След дълги години молитва и опит в бенедиктинското общество, о. Андреас, получил разрешение от папата да основе нова монашеска бенедиктинска общност с мисионерска визия.  Така Андреас Амрайн основал двете конгрегации – на Бенедиктинците Мисионери от Санкт Отилиен през 1884 г. и на Сестрите Бенедиктинки Мисионерки от Тутцинг през 1885 г.

Основни принципи на отец Амрайн:

– мисионерска му визия е съсредоточена около монашеската общност, а не толкова около отделни мисионери.

– манастирът да бъде дом за деца и да обучава младите под ръководството на братята / сестрите.

– красотата на литургичното празнуване да бъде от особено значение в мисионерската работа.

Отец Андреас Амрайн умира на 29 декември 1927 в манастира Санкт Оттилиен (Sanct Ottilien) в баварското село Еминг, днес носещо името на манастира Санкт Оттилиен. По това време негови събратя и сестри са вече в различни страни и континенти проповядвайки Евангелието на Исус Христос.  

Свети Бенедикт
Основател - Андреас Амрайн

Св. Бенедикт от Нурсия

Сестрите Бенедиктинки Мисионерки от Тутцинг са част от голямото семейство бенедиктински общества по света, които следват и до ден днешен „Правилото“ на светеца от Нурсия, което той написва преди 1500 г. Свети Бенедикт е познат като баща на западното монашество  и съпокровител на Европа – бил е пример за християнски живот за хората от долината Субиако в Италия и е основател на много манастири. Единственото писмено свидетелство от него е именно „Правилото“, което той пише за своите монаси. То е сборник с напътствия, как заедно да се опитваме да живеем Евангелието и едно помагало в „училището за служба на Бога“ – както светеца дефинира манастира. Св. Схоластика, сестрата близначка на Св. Бенедикт, която също е водила богопосветен живот е пример за нас в доверието ѝ към Божието провидение и милосърдие.

История на Обществото

Нашата история започва през 1885 г. в Райхенбах, където о.Андреас Амрайн и няколко млади мъже започват през 1884 Бенедиктински живот под името „Бенедиктински мисионерски съюз“. Те се надяват да работят като мисионери в Африка. Стремежът им е да донесат Благата вест на хората, които все още не са чували за Христос. Тъй като бил сигурен, че ще има нужда от жени / сестри, които да работят заедно с тях, той представя своята идея по време на „Католическия конгрес“ („Katholikentag“) в Мюнстер и успява да вдъхнови четири жени да се присъединят към него.

Две години по-късно малката общност се премества от Райхенбах в Санкт Отилиен, от където още през 1887г. са изпратени първите братя и сестри. Въпреки огромните затруднения у дома и обезкуражителните новини за смъртоносни болести в страната на тяхната първа мисия в Източна Африка, двете общности бързо се разрастват и липсата на достатъчно място налага преместването на сестрите. Това прогресивно развитие се дължи до голяма степен на първата настоятелка Майката Генерал Бригита Корф (1895-1920). Въпреки младостта си тя притежавала голям лидерски талант и любяща грижа за благополучието на всяка една сестра. Град Тутцинг на брега на езерото Старнберг бил избран за изграждане на новия манастир. През 1904г. сестрите се преместват в новоизградената къща-майка. По това време общността наброява 119 души.
Интернационалност
Тази стъпка към независимостта се оказва полезна за бъдещето, тъй като предоставя на общността възможност да се развива по целия свят. Едновременно с нарастващият брой на сестрите, се увеличава и броят на общностите в други страни: Бразилия, Филипините, България и Южна Африка. Това са години на растеж и процъфтяване. Състояща се първоначално само от сестри-германки, днес интернационалността е важна характерна особеност на нашата конгрегация, тъй като към нас се присъединиха много жени от други националности, обучени и квалифицирани в нашите прорати. Днес част от нашата конгрегация са сестри от 26 националности.

Харизма на Обществото

Изпратен от Отца чрез Възкръсналия Господ, Св. Дух даде многобройни дарове на Църквата, за да завърши Христовата дейност: прославянето на Отца и спасяването на света. Такъв един дар е и званието за бенедиктински-мисионерски богопосветен живот.

Нашият Бенедиктински духовен живот се характиризира с общи молитви, lectio divina (размишления върху Светото Писание) и участието ни в Св. Евхаристия. Ние желаем да направим нашите общности места за търсене на Бога, за Негова възхвала и за междучовешки срещи. Желаем да свидетелстваме за присъствието на Възкръсналия Господ във всичко, което сме и във всичко, което правим.

Съгласно традицията на нашата Конгрегация ние се задължаваме да оповестяваме Евангелието сред хората, които не познават Христос и където Христос не е достатъчно познат. Ние служим, където Църквата е в нужда. В своето милосърдие Бог ни е събрал от различни народи в една Конгрегация. Ние уважаваме и утвърждаваме международността на нашата Конгрегация, което смятаме за дар и обогатяване. Единството е постигнато и се подържа чрез предаността към съществените елементи на нашия Мисионерски-Бенедиктински начин на живот.

Българската мисия на сестрите Бенедиктинки

Католическият бенедиктински манастир “Пресвето сърце Исусово” е основан през 1914 година, когато отец Франц Крингс чрез католическия епископ в Русе – Леонард фон Баумбах – кани на мисия сестрите Бенедиктинки Мисионерки от Тутцинг, Германия за целите на обучение и възпитание във вярата на децата и младежите в с. Енидже (дн. с. Царев брод), много от които са били немски заселници и българи върнали се от Австро-Унгария.

В края на Втората световна война сестрите организират детска градина, немско училище и сиропиталище. В пасторалната си работа в енорията те помагат при предаването на вярата на деца, младежи и възрастни. Също така сестрите се грижат за енориашите и местното население, посещавайки ги по домовете и лекувайки болните. Препитавали са се с поддръжката на земеделски земи. С времето мисията на сестрите се разширява, основани са нови филиали в Бърдарски геран и Драгомирово. Но общността претърпява големи персонални промени, най-вече по време и след войните, когато много от сестрите е трябвало да се върнат в родната си Германия. В България остават 12 български и по изключение две немски сестри. По време на комунизма макар собствеността на манастира да е взета, на сестрите е позволено да живеят и служат в някои помещения. Голяма благодат за тях е и присъствието на о. Йосив Кривчев, конвентуалец, който служил като енорист в продължение на 41 години в енорията, както и като градинар в новопостроената Държавна Психиатрична Болница. Някои от сестрите също били назначени на работа там. През 90-те години започват да идват и нови мисионерки, за първи път от десетилетия насам. През 2006 г. сестрите отварят нов филиал в гр. Раковски за пасторалните нужди на енория Св. Михаил Архангел, по инициатива и покана на тогавашния енорист о. Йовко Пищийски. През последните 30 години освен българските сестри, в българската общност служиха и служат сестри от различни страни – Германия, Кореа, Филипините, Кения, Намибия, Танзания, Бразилия и Полша.  

В момента дейността на сестрите е съсредоточена в манастира в Царев брод. Сестрите се стараят с молитвите и труда си да са от полза на местното население и хората, които ежедневно посещават манастира. Той се състои от енорийска църква посветена на Скръбна Божия Майка, посещавана от вярващи от околията; действащ манастир с помещения за гости и голяма градина, в която сестрите по традиция отглеждат билки за приготвянето на мехлеми. Сестрите и до ден днешен се стараят да предават на децата и младежите християнски ценности чрез различни дейности, срещи и лагери. Посещават болните, нуждаещите се и поддържат добри отношения с местните власти и институции. Благодарни сме на Бог за верността, милостта и провидението му, което винаги ни е съпътствало, за да бъде Бог във всичко прославен.