01_benediktinki

Българската мисия на сестрите бенедиктинки

Католическият бенедиктински манастир ”Сърцето на Иисус” е създаден през 1914 година, когато отец Франц Крингс чрез католическия епископ в Русе – Леонард фон Баумбах – призовава на мисия сестрите бенедиктинки за целите на обучението на германските деца и младежи в с. Енидже (дн. с. Царев брод).

В края на Втората световна война сестрите организират детска градина, немско училище и сиропиталище. В пасторалната си работа в енорията сестрите помагат при катехизирането на деца, младежи и възрастни. Също така сестрите бенедиктинки предоставят своите грижи и в домовете на енориашите.

През 1944 г. германците трябваше да се върнат в Германия. Ето защо немските заселници заедно с половината от германските сестри се връщат в Германия преди руснаците да навлязат в България. От септември 1944 г. комунистите оглавяват правителството. Така дванадесет български сестри и останалите германски сестри пострадаха по време на комунистическия режим. Германските сестри бяха въдворени в лагер от 24 декември 1944 г. до 24 декември 1945 г. Сестрите от детската градина и от сиропиталището за деца бяха затворени. Продуктите от областта са облагани толкова високо, че сестрите не могат да си позволят да плащат за тях. За да се справят с високите данъци, те решават да продадат част от собственото си имущество, за да оцелеят.

Това се случва през 1948 г., когато останалите германски сестри са експулсирани от страната.
През 1952 г. комунистическото правителство взема манастира на сестрите и го превръща в психиатрична болница. Сестрите са наети на работа в болницата, но за тяхно жилище е определено таванското помещение на къщата.

След политическите промени през 1989 г. Конгрегацията започва разговори за приемствеността на българската мисия. Конгрегацията решава да отговори на предизвикателството на едно ново начало.
Днес единадесет мисионерки – сестри бенедиктинки – са на територията на България, за да работят постоянно със своите български братя и сестри. В общия брой на сестрите бенедиктинки се включват: две българки, една германка, една филипинка, една корейка и две бразилки. В момента първата българка, призвана в Ордена на св. Бенедикт, е изпратена в Германия като послушничка, за да получи своето религиозно възпитание от обителта майка в Тутцинг. Понастоящем тази българска сестра е записана в университета на гр. Бойрон за социална и пастирска работа с деца и младежи.
При тези демократични промени първото нещо, което трябва да се направи, е да се намери ново духовно достойнство, което е подходящо за сегашната ситуация. Такава нужда се яви, след като Католическата българска църква излезе на открито заедно с вярата, че е оцеляла в сърцата на мнозина. От тях една малка енорийска общност започна да се появява и да се развива. Днес 72-80 вярващи принадлежат на енорията като редовни членове на католическата вяра. В неделя 30-40 души от Шумен и Царев брод идват редовно на литургия.
Манастирският двор е оформен като голяма и добре развита градина. Една част от Немското училище е обновена и се използва като универсална стая за коментиране на Библията, за медитации, за вероучителни беседи, а се използва и като място за срещи на деца и младежки групи.