Конгрегация на Сестрите Облатки-Успенки
Congrégation des Sœurs Oblates de l’Assomption
Съкратено наименование на Обществото: OA
Основатели на обществото: Отец Емануел д’Алзон и сестра Мари Коренсон
Покровител на Обществото: свети Августин
Покровител на Обществото, действащо в България: блажени Камен Вичев, Павел Джижов, Иосафат Шишков
Призив на Обществото: Adveniat Regnuum Tumm – Да дойде царството Ти
Брой в света: 500
В България: 3
Българки : 0
Конткат:
Пловдив
Ул. „Костаки Пеев“ №3
4000 Пловдив
тел. +359 32 623 347
https://soeursoblatesassomption.wordpress.com
http://uspenzi.hebergratuit.net
Основател на Обществото
Андреас Амрайн – Йосиф Георг Амреин е роден 1844 г. в Беромъинстер, Швейцария, 1870 г. стъпи в бенедиктинския манастир -абатство- Бойрон, Южна Германия. 1871 г. положил обети и получил името о. Андреас. 1927 г. 29 Декември умря в манастир Санкт Отилиен.
Андреас Амрайн основал двете конгрегации – на бенедиктинските отци мисионери от Санкт Отилиен през 1884 г. и на „Сестрите мисионерки бенедиктинки от Тутцинг” през 1885 г.
Сестрите от ордена на свети Бенедикт са наречени бенедиктинки, защото следват правилото на светеца от Нурсия. Около 500 г. свети Бенедикт – баща на западното монашество и съпокровител на Европа – учел на християнска вяра хората от долината Субиако в Италия. Около 600 г. папа Григорий Велики (бенедиктински монах) изпратил монаси от Рим в Англия, за да проповядват словото на Исус Христос. От VIII до Х век бенедиктинците кръстосвали из Англия и на континента, за да изградят основите на Църквата сред германските и славянските народи.
История на Обществото
Нашата история започва през 1885 г. в Райхенбах, където о.Андреас Амрайн и няколко млади мъже започват през 1884 Бенедиктински живот под името „Бенедиктински мисионерски съюз“. Те се надяват да работят като мисионери в Африка. Стремежът им е да донесат Благата вест на хората, които все още не са чували за Христос. Тъй като бил сигурен, че ще има нужда от жени / сестри, които да работят заедно с тях, той представя своята идея по време на „Католическия конгрес“ („Katholikentag“) в Мюнстер и успява да вдъхнови четири жени да се присъединят към него.
Две години по-късно малката общност се премества от Райхенбах в Санкт Отилиен, от където още през 1887г. са изпратени първите братя и сестри. Въпреки огромните затруднения у дома и обезкуражителните новини за смъртоносни болести в страната на тяхната първа мисия в Източна Африка, двете общности бързо се разрастват и липсата на достатъчно място налага преместването на сестрите. Това прогресивно развитие се дължи до голяма степен на първата настоятелка Майката Генерал Бригита Корф (1895-1920). Въпреки младостта си тя притежавала голям лидерски талант и любяща грижа за благополучието на всяка една сестра. Град Тутцинг на брега на езерото Старнберг бил избран за изграждане на новия манастир. През 1904г. сестрите се преместват в новоизградената къща-майка. По това време общността наброява 119 души.
Интернационалност
Тази стъпка към независимостта се оказва полезна за бъдещето, тъй като предоставя на общността възможност да се развива по целия свят. Едновременно с нарастващият брой на сестрите, се увеличава и броят на общностите в други страни: Бразилия, Филипините, България и Южна Африка. Това са години на растеж и процъфтяване. Състояща се първоначално само от сестри-германки, днес интернационалността е важна характерна особеност на нашата конгрегация, тъй като към нас се присъединиха много жени от други националности, обучени и квалифицирани в нашите прорати. Днес част от нашата конгрегация са сестри от 26 националности.
Българската мисия
През 1862 г., по време на посещение в Рим, отец д’Алзон разбира, че папа Пий IX би желал Отците Успенци да създадат една мисия на Изток за да помогнат на българите християни да се доближат повече до Римокатолическа Църква. През ноември 1862 г. отец Galabert, Успенец, тръгва за Константинопол, за да проучи положението.Отец Емануел д’Алзон пристигна през пролетта на 1863.
Веднага, отец д’Алзон и отец Галаберт разбират, че отците Успенци трябва да бъдат подпомагани от женско религиозно присъствие. Проектът напредва, отец д’Алзон обмисля да предложи тази мисия на монахините на Успение Богородично, но те отказват.
И накрая, благодарение на отец Иполит Согрен, успенец първите Облатки ще бъдат намерени между работливи и силни момичета от една бедна област на южна Франция наричана Севеннес.
На 23 май 1865, отец д’Алзон благославя една къща в Рошебел (близо до Ним), която е посветена на Света Богородица на България и където първите шест Облатки се настаняват. На 24 май официалната дата на основаването на новата Конгрегация, отец d’Alzon отслужа първата литургия в малкия параклис.
Въпреки семейните усложнения и след много колебания, Мари Коренсон приема да бъде съоснователка . Тя започва тайно новицият на 7 април, 1867 г. и приема името сестра Мари Eмманулле наl състраданието. Тя е на 25 години.
Три години след основаването на Конгрегацията, на 24 май, 1868, пет Облатки тръгват за България (Одрин) и се заемат с работата: аптека, клиника, училище… Сестрите не целят прозелитизма. С добротата, молитвата, щедростта, и свидетелство на посветен живот, те започват своята екуменическата мисия за да сближават християните – католиците и православни.
СТУДЕНТСКО ОБЩЕЖИТИЕ В ПЛОВДИВ
За студентките, които се нуждаят от една стая в центъра на града – заповядайте
http://www.obshtejitie.altervista.org
Харизма на Обществото
Ние, сестрите Облатки-Успенки, сме мисионерки: Божии пратенички.
Отговаряме на една обич, на един зов. Духовният ни живот, смисълът на нашето съществуване се намира в този девиз: „Да дойде Царството Ти“. Да дойде Божието Царство в нас и в света.
Сътрудничеството ни с Отците Успенци. Като две ръце съединени за молитва и готови да заработят, двете общества, Облатки и Успенци, основани от един и същ духовник: отец Емануел Д’Алзон живеят в братска обич, Апостолска мисия.
Всичките ни дейности са придружени с един същи дух.
• Вероучение – „Чрез възпитание вселяване на Исуса Христа в думите“
(Отец Е. Д’Алзон)
• Поучение – „Да работим за човешкото и духовното издигане на младежите, значи да им помагаме да живеят човешките и християнските ценности“ (Отец Е. Д’Алзон)
• Екуменизъм – Единството на Църквата е основна цел на нашата конгрегация. Църквата гледа на екуменизма като на една от най-важните задачи. „Чрез нашето религиозно посветяване, целия ни живот е апостолат. Следвайки Исуса Христа, ние работим от всичкото си сърце за разпростанението на Божието Царство“ (Правило за Живота)
• Общ живот – „Преди всичко, живейте единнодушно в тази света обител, с душа и сърце устремени“ (Свети Августин)
„Сестрата Облатка се съединява с Христос в цялостно посветяване на живота си чрез обетите на послушание, бедност и целомъдрие“ (Правило за Живота)
„С цялото си отдаване на Бога чрез религиозните обети ние се съединяваме с Църквата и с всичките си сили участваме в нейната мисия“ (Правило за Живота)