Монашеска общност Сестри Евхаристинки
Congregatio Sororum Eucharistinarum
Съкратено наименование на Обществотo: МОСЕ (CSE)
Основател на oбществото: Отец Йосиф Алоат, Еврозия Алоати
Призив на Обществото: Всякога и навсякъде да е благословен – Исус в Светото Причастие!
Покровител на Обществото: свети Йосиф – пръв обожател на Божественото Дете Исус и светите братя Кирил и Методи, ревностни апостоли за духовната просвета на народа.
Брой в света: 33
В България: 16
Българки: 15
Конткат:
Генерална къща
бул. „Монтевидео“ № 15
1632 София,
тел: +359 29 55 96 43
evharistinki@catholic-bg.org
Покрован
Сестри Евхаристинки
6575 Покрован,
Ивайловградско, Хасковска област
тел: +359 3667 236
Ново Делчево
Сестри Евхаристинки
2814 Ново Делчево, Сандански
тел: +359 74327 474
Куклен
Сестри Евхаристинки
4101 Куклен, Пловдивско
ул. „Демокрация“ № 19
Евхаристичен дом на молитва и общение
Основател на Обществото
Отец Йосиф Алоати (Padre Giuseppe Alloatti) е роден на 20 юли 1857 година във Виластелоне, Торино, Италия, в семейството на Екатерина Кико и Петър Алоати. Той е първороден син на многодетно семейство, дало на Църквата двама свещеника – Лазаристи и две монахини.
През 1877 година, едва двадесет годишен, Йосиф постъпва в Новициата на Отците Мисионери на свети Винкенти от Павел. На 24 септември 1882 година, той е ръкоположен свещеник и е изпратен в Солун, където пристига през октомври, с.г. Там се включва активно в дейността на Отците Лазаристи. Това е трудното време след създаването на Източно-католическата църква в България с нейния първи духовен глава Архиепископ Йосиф Соколски, ръкоположен лично от Негово светейшество папа Пий ІХ. Отец Йосиф Алоати става движеща сила в малката мисия на Източната Католическа църква в Македония. Като енорийски свещеник по селата, споделя скромния и мизерен живот на своите енориаши. За няколко месеца научава местния език, приема източния обряд, и става „всичко за всички, за да спечели всички”. Болезнено развълнуван от духовното невежество на народа, което се проявява при богослуженията и особено по отношение на Светото Причастие, отец Йосиф молитвено търси просветление от Бога. На 25 август 1884 година, докато моли Кръстния път в старата Солунска църква, на четвъртото спиране е озарен от извънредна благодат. Той ясно и конкретно разбира, че трябва да основе ново Общество от местни сестри, които да се наричат Евхаристинки; да са под покровителството на Света Богородица и съчетавайки живота на Мария и Марта да се грижат за бедния и изоставен Исус Евхаристия в душите и в църквите. Тяхна настоятелка да бъде родната му сестра Еврозия.
Верни на Божията воля, на 21 април 1889 година, заедно със сестра си Еврозия, те основават монашеската общност на Сестрите Евхаристинки. На тази нова духовна общност отец Йосиф посветява духовните си и физически сили и способности, като предава на младите сестри каризмата, която е получил.
Особено чувствителен и внимателен на Божиите вдъхновения, отец Йосиф вижда в пълнота Евхаристичното Дело, започнало в Горницата в Йерусалим, не само с новооснованото общество на Сестрите Евхаристинки, но и чрез основаването на братя и свещеници Евхаристинци, както и на лаици-сътрудници. За него свещениците са личности, влюбени в Светата Евхаристия, които я превъплъщават не само на олтара, но и чрез целия си живот. Те ще подпомагат и ръководят духовно Сестрите и с пламенния си живот ще доближават всички до Пресвятото Тайнство7. За съжаление, той не успява да осъществи това през земния си живот.
Отец Йосиф Алоати е човек на молитвата, строг аскет, ревностен проповедник и изповедник. Той е духовен баща не само за своите дъщери – Евхаристинки, но и за верните, и за свещениците. Отец Йосиф се изявява като ерудиран автор и поет. Оставя повече от 8000 страници ситно написани ръкописи на български и италиански език: богословски трудове, наръчници, около 400 поезии, сценки, писма, беседи, духовни размишления и други, които са голямо богатство, от този велик, но все още непознат мисионер.
Поради влошено здравословно състояние, отец Йосиф с мъка напуска София, където вече са установени Сестрите Евхаристинки. Придружен от Н.В.Пр.Архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, той се завръща в манастира при своите събратя в Киери, Италия, където отбелязва и 50-годишен Юбилей от монашеския си живот.
На 27 март 1933 година тихо напуска всичко и се завръща в Дома на Отца, останал до край верен на своето мото: „Да обичам, да страдам, да върша всичко за Бога и да желая само това, което Бог желае”.
Еврозия Алоати – Eurosia Alloatti – (сестра Мария Христина Исусова) е родена на 4 май 1859 година във Виластелоне, Торино, Италия. Като най-голяма дъщеря след брат си Йосиф, твърде рано тя трябва да помага в грижата за другите си братя и сестри. От родителите си получава християнско възпитание и истински пример за добродетелен живот. Още от ранно детство тя е много свързана с по-големия си брат Йосиф. Заедно споделят време, игри, мечти, молитви…
Още 19 годишна Еврозия става член на сдружението на Мариините девойки и активна обожателка на Светото Причастие. Член е и на Третия ред на Свети Франциск. Тя все повече се чувства обгърната от Божията любов и търси своя път. Привлича я и съзерцателния и апостолския живот. Думите на духовният и ръководител – Бог ще създаде едно общество само за теб – не я напускат. Поканена от нейния брат Йосиф да му помогне, тя се моли много. Прави деветдница към Света Богородица Помощница. В края на тази пламенна молитва, Еврозия е подкрепена от пророческите думи на дон Боско: „Ти си искала знак от Света Богородица и тя ти го дава чрез мене. Иди в Солун, постави се на разположение на брат ти Йосиф и прави каквото ще ти каже той…” Цялостно предадена на Божията воля и изпълнена с упование в Божието Провидение, на 3 февруари 1888 година тя заминава за Солун. Там в продължение на една година се подготвя при Дъщерите на Милосърдието на свети Винкенти. На 18 април 1889 година – Велики четвъртък Еврозия взима монашеската дреха и името сестра Мария Христина Исусова. На 21 април – Възкресение Христово, заедно с още четири момичета поставят началото на новото монашеско общество. Броят на сестрите постепенно се увеличава. Отварят се нови Евхаристични домове. Навсякъде Сестрите се грижат за духовното възпитание на момичетата и жените, за добрата поддръжка на олтарите и църквите – правят всичко за техния беден, непознат и изоставен Исус в Светата Евхаристия. Сестра Еврозия е навсякъде неуморно. С дълбок дух на молитва и жертва, с пламенна ревност за спасението на душите, тя обикаля неспирно селата. При едно от пътуванията пада и си счупва крака. В последствие състоянието и се влошава. Необходимото лечение налага завръщането и в Торино. Макар и далече от сестрите, като истинска майка, тя е духовно свързана с тях. Едни от последните и думи са: „Кажете им да станат светици”. На 26 декември 1920 година, напълно предадена на Божията воля, като евхаристично кандило, тя догаря на болничното легло, верна до край на своето мото: „Искам това, което Бог иска”..
На 28 юли 2005 година тленните и останки са пренесени от Торино в София, в параклиса на Генералния Евхаристичен дом. След дългата раздяла сестра Еврозия Алоати отново се завръща в своя дом между дъщерите си.
На 14 септември 1977 година Н.В.Пр. Епископ Методи Стратиев, Апостолически Екзарх за католиците от източен обряд в България въвежда каузата на отец Йосиф Алоати и сестра Еврозия Алоати. Днес те са Божии раби.
История на Обществото
Монашеската общност на Сестрите Евхаристинки, дълбоко вкоренена в Евхаристията, създадена за да работи за съединението на Църквите, „започва своето съществуване в Солун на 18 април 1889 г. – Велики четвъртък, деня в който Исус установил Светата Евхаристия и поема в пълнота мисията си на 21 април – който в тази година бил Великия ден на Пасхата за католици и православни”. Родено в Солун, тогава културен и търговски център на Македония, намираща се в Турската империя, Обществото разгръща своята мисия сред местното население по селата и градовете. Сестрите се посветяват на възпитаване и поучаване на децата, момичетата и жените в истините на вярата. По-късно с намесата на Божието Провидение се поставя началото на сиропиталище, посветено на Свети Йосиф. През 1892г. Отец Йосиф закупува чифлик в местността Палюрци (близо до Гевгели, Р.Македония) и го реконструира. През 1893 г. сестрите и децата се преместват там. Отварят се училище, колония-земеделско училище за момчета, примитивна аптека, обслужват се болни. Постепенно Обществото се разраства и последователно се отварят няколко къщи на различни места. Навсякъде сестрите работят в училищата, грижат се за бедните и изоставени църкви и за духовната просвета на населението.
През 1920 година принудени от политическите събития Сестрите заедно с децата бягат и се заселват в София. По това време сестра Еврозия Алоати е в тежко състояние и изживява своите последни месеци в болницата на Милосърдните сестри на свети Винкенти, в Торино. Тя няма да се върне вече при своите сестри. От своя страна, сред много трудности и борби, но неотклонно разгръщащи мисията си, независимо от обстоятелствата, в края на 1930 година, Сестрите се настаняват в още незавършената нова манастирска сграда на ул. „Пиротска” 175, в София. Заедно с тях навсякъде и във всичко продължава да бъде отец Йосиф Алоати. През тези години Н.В.Пр. Анджело Джузепе Ронкали, Папски делегат в България (1925-1934), който по това време ръководи и управлението на Източната епархия, лишена от епископ, поема пряката грижа за младото общество. Следват години на много труд, и активна пасторална и социална дейност. Броят на сестрите нараства, децата в сиропиталището са около 100, отварят се мисии и в други селища в България. За съжаление всичко това не продължава много дълго. Настъпващите политически промени след 9 септември 1944 година обръщат трайно хода на развитието. През 1948 година сиропиталището им е отнето. На Сестрите е забранено да имат каквито и да са контакти с хората, особено с децата и с младите. По-късно, през 1962 година те са изцяло изгонени от манастира им и той е отнет от тоталитарния режим. Настанени са в малка църковна къща (днес къща-музей на св.Йоан ХХІІІ-папа римски на ул.„Анджело Ронкали” 2). Благодарение на това, че са местно общество, те са оставени да живеят заедно и да носят монашеската дреха. Гонението на Католическата църква е все по-ожесточено и при процеса срещу Католическите свещеници през 1952 година има осъдени и Сестри Евхаристинки, които излежават своята присъда. Така Сестрите са принудени да се оттеглят от всичките си дела и да останат над всичко едно присъствие и свидетелстване на Бога в мълчанието, в скритото служение, в молитвата и в страданието. Грижат се за осиротелите църкви, в услуга са на малкото неосъдени свещеници, както и на тези, които лежат по затворите и лагерите. Това време те посветяват и на много болни и самотни хора, за които незабелязано се грижат. В абсолютна дискретност се подготвят за Първо причастие децата на онези семейства, които не се страхуват да живеят вярата си. В другото време сестрите, с усилена ръчна работа, изкарват прехраната си. Така минават повече от петдесет години, в които те не могат да се увеличават на брой, но укрепват и израстват в борбата с трудностите, за да свидетелстват Бога. В края на 1989 година, с настъпването на демократичните промени в България, когато Католическата църква може да се радва на относителна свобода, Сестрите веднага поемат своята мисия както в духовната, така и в социалната сфера. В този период се построява и новият монастир на ул. „Монтевидео” 15, където днес се намира Генералната къща. Има още три къщи в град Куклен, с. Ново Делчево и с. Покрован, където в момента има две сестри. В Р.Македония е обособена Провинция. Монашеската общност на Сестрите Евхаристинки е местно общество с епархийно право, подведомствено на Католическа Апостолическа екзархия.
ПАСТОРАЛНА И ДУХОВНА ДЕЙНОСТ
Навсякъде сестрите се грижат за олтара и богослуженията. По енориите се ангажират с катехизацията и участват в пасторалната дейност. Сформират се молитвени групи, които същевременно са форма за духовното израстване на децата, на младежите, на възрастните, а в последните години и на бежанците. Там, където няма постоянно присъствие на свещеник, сестрите извършват различни треби, както и отслужването на Литургия на Словото в неделя и на празник. Посещават се семействата, болните, самотните – използват се всички начини, за да могат да ги доближават до Тайнствата.
СОЦИАЛНА ДЕЙНОСТ ГРИЖА ЗА ДЕЦА И МОМИЧЕТА
През годините след промените в манастира едно след друго се приютяват няколко момиченца между 7 и 12 годишна възраст, които практически са без семейство или в много трудно социално положение. Сестрите поемат изцяло грижата за тяхното възпитание и образование. Децата учат в държавните училища. Така в периода от 1989 до днес през монастира ни минават около тридесет момичета от 7 до 22 годишна възраст. Те остават различен период от време, според нуждите, между 2 и 10 години. Някои от тях нямат никого. На всички Сестрите се стараят да предоставят необходимите възможности, за да се чувстват в свой дом и семейство, да завършат образованието си, да могат да устроят живота си. Контактите с почти всички тях и семействата им продължават и днес.
Веднага започва организирането на летни лагери на различни места в България. В последните години в настоящия манастир в София деца, които няма къде да прекарат ваканцията, лятото остават при нас.
ГРИЖА ЗА ВЪЗРАСТНИ САМОТНИ ХОРА
В същото време сестрите посещават възрастни и самотни хора. Стараят се да им помагат в техните човешки и духовни нужди.
ХУМАНИТАРНИ ПОМОЩИ
Още от самото начало и до днес в монастира в София се насочват камиони с хуманитарни помощи, които идват по линията на Католическата църква в началото от Холандия, Германия, Италия, а днес основно от Франция. Всичко това служи за подпомагането на много хора в нужда.
МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „ЙОАН ПАВЕЛ ВТОРИ”
От 2000 година в двора на манастира в София беше отворен медицински център „Йоан Павел Втори”, с цел да се помага на социално слабите. Благодарение на дарители, на пациентите, които са в нужда, се осигуряват безплатни прегледи, и лекарства. Макар и трудно и до днес този център успява да осъществява своята мисия.
ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ
В последните години, дарявайки ни новите звания от младото поколение, Бог ни повика и към една друга мисия – грижата за възрастните и болни сестри, които стоически издържаха трудните години на атеистичния режим и гоненията. Зад всичко това стои Бог с Неговата безкрайна Милосърдна любов за всеки момент от живота ни.
В лицето на всички тези, до които се доближават, сестрите се стараят да служат на бедния, непознат и изоставен Исус Евхаристия, за да Го правят все повече познат, обичан и обожаван.
Харизма на Обществото
Сестрите Евхаристинки вдъхновяват целия си живот от Исус Евхаристия. Думите на отец Йосиф потвърждават това: „Исус, който не се задоволи да се скрие само под Тайнствените видове, пожела още да се скрие и под човешкото естество на Евхаристината.” Новооснованата монашеска общност съчетава дълбокия дух на молитва с апостолския живот. Както Мария „избират добрата част, която няма да им се отнеме” и в дълбоко съзерцаване на Исус Евхаристия, все повече опознават, обичат и обожават Този, чийто живот желаят да въплътяват, за да бъдат Негови „живи Дарохранителници”. От пълнотата на това Божествено присъствие, което подтиква към апостолат, те тръгват към всички, за да им занесат Благата вест на Евхаристичната любов, чрез преданото служение на Марта. Духовността на Сестрите Евхаристинки се включва в голямата духовност на Свети Винкенти от Павел, но в същото време е нещо много евхаристично. Отец Йосиф пише: „Сестрите Евхаристинки са за източните това, което Милосърдните сестри са за западните, но с тази разлика, че Милосърдните сестри обичат, обожават и служат на Исус, скрит в страдащите тела на техния ближен, за да го обърнат и го водят към Бога, докато Сестрите Евхаристинки, които са живи дарохранителници на Исус Евхаристия, обичат, обожават и служат на техния Божествен Жених в собственото си сърце и Го носят на всички онези, които още не Го познават, така че и те да Го познаят, да Го обичат, да Го обожават и да Му служат”.
Оттук се разтваря големия простор на техния апостолат – да бъдат винаги в служение на бедния и изоставен Исус Евхаристия в душите и в църквите. Те се грижат за бедните църкви, така че всичко да бъде достойно за техния Исус Евхаристия. В енориите са активни в пасторалната работа, така че Исус Евхаристия да бъде център в живота на всеки християнин. Те са свидетели между онези, които още не познават техния Бог. Всички форми на социална дейност за тях са прекия и достъпен път, на служение на Исус Евхаристия, присъстващ в бедните, страдащите, изоставените. За всичко в техния живот имат за образец Дева Мария, която за отец Йосиф беше първата Евхаристинка. Мария – жива дарохранителница, понеже носи в себе си Исус и Мария – съизкупителка, понеже следваше Исус навсякъде и на Голгота, под кръста, „жертвайки своя обичен Син, заедно с Божествената Жертва, върху същия олтар, тя поднесе и себе си в жертва”. Вдъхновени от този живот на Девата, Сестрите Евхаристинки живеят в молитва, в жертва и в труд, винаги присъстващи в църквата, доближаващи се до всички, за да им носят и свидетелстват Божията любов. Така те осъществяват Евхаристичното поднасяне, което е обожаване, благодарение, застъпничество, изкупление. Проникнати от простодушие, смирение и любов, с дълбок дух на жертва и на единство, винаги вдъхновявани от Исус Евхаристия, сестрите се „превръщат в обикновено средство, с което техния Евхаристичен Жених ще си послужи, за да съедини всички в една единствена Църква”. (от.Йосиф Алоати)