Орден на Блажена Дева Мария от планина Кармил
Ordo Beatissimae Mariae Virginis de Monte Carmelo Carmelitarum Discalceatarum
Съкратено наименование на Обществотo: OCD
Призив на Обществото: Zelo zelatus sum pro Domino Deo exercituum
Покровител на Обществото: Пресвета Богородица Кармилска
Основател на oбществото: св. Тереза Авилска е реформаторка на Ордена, който няма един единствен основател, за разлика от другите ордени и общества.
Брой в света: 11 397 монахини
В България: 7
Българки: 2
Конткат:
София
Кармил «Св. Дух»
Бул. «Св. Климент Охридски», № 132
кв. „Малинова долина“
1756 София
тел./факс: +359 29 627 170
e-mail: carmel.sesf@abv.bg
История на Обществото
Историята на кармилския идеал започва девет века преди Христа¸ с пророк Илия, който стои в присъствието на единствения истински Бог¸ слуша Неговото Слово¸ безспир търси Лицето Му и свидетелства за Неговата мощ: „Жив е Господ, пред Когото стоя…!“ ( 1 Цар 17;1)
Тъкмо него си избират за модел и духовен баща първите отшелници на планината Кармил в Палестина¸ когато, изгарящи от същия огън на любов към Бога, в ХІІ век се заселват в пещерите близо до извора му¸ за да подражават на неговия начин на живо: отдалечени от света¸ в уединение¸ в постоянно търсене на Божието присъствие чрез проста съзерцателна молитва.
В центъра на техните жилища се намира параклис¸ който те самите посвещават на Пресвета Богородица. Така още от самото начало Мария става покровителка на възникващата общност. Великодушно и със синовна обич монасите се поверяват на нейното покровителство¸ гледат я като свой идеал и й подражават в размишляване върху Божието Слово¸ в пълна отвореност към Божия Дух¸ в изпълняване на Божията воля. Чрез своя посветен живот в целомъдрие те са тясно свързани с тайната на нейното девствено майчинство. Усещайки нейното особено присъствие между тях¸ почитат я не само като своя майка¸ но и като сестра. Благодарение на тази дълбока марианска набожност са наричани „Братя на Дева Мария“.
Около 1209 г. йерусалимският патриарх Алберт утвърждава техния начин на живот и им дава Правило. Въпреки че след прогонването на монасите от Светата земя¸ то трябва да бъде приспособено към новите условия¸ и до днес основата му остава същата: „Всеки да пребивава в килията си, като размишлява денем и нощем върху Закона Господен, бдейки в молитва.“ То включва живот според евангелските съвети (целомъдрие, бедност, послушание) в искрено братско общение под ръководството на настоятел¸ уединение¸ мълчание¸ работа.
Именно към този прост и смирен начин на живот иска да се върне св. Тереза Авилска¸ когато през XVI век реформира Ордена¸ който постепенно се е отдалечил от първоначалния идеал. Силно проникната от личен опит с Триединния Бог¸ дълбоко впечатлена от страданието на Христос за спасение на душите¸ тя копнее да спечели за Него целия свят… Движена от Христовата любов¸ със съдействието на св. Йоан Кръстни¸ основава манастири¸ в които иска да се живее Евангелието по най-съвършен начин¸ за да се шири Царството Божие.
Силният мисионерски пламък¸ който изгаряше двамата испански мистици, по-късно провъзгласени за църковноучители¸ възпламени след тях и много други чеда на Кармила: св. Тереза на Младенеца Исус – покровителка на мисиите, бл. Елисавета на Пресвета Троица, св.Тереза от Андите, св.Тереза Бенедикта Кръстна, брат Лаврентий на Възкресението, св. Рафаил Калиновски…
През 1932 г. Апостолическият екзарх на източните католици в България, монс. Кирил Куртев, осъзнавайки ясно належащата нужда от съзерцателен орден в неговата епархия, поема инициативата за основаване на първия в света Кармил от славянски обред. Мечтата му, подкрепена от монс. Анджело Ронкали, бъдещия папа Йоан ХХІІІ, се осъществява на 23 май 1935 г., когато пристигат в София четири френски кармилитки от Цариград (Истанбул), за да станат крайъгълни камъни на новата кармилска общност. Основан със специално намерение да се моли за единството на Църквата, от този момент Кармил „Свети Дух” ще поддържа чрез молитва и жертва не само местния католически епископ с повереното му стадо, но ще обгръща и целия свят.
Първоначално монахините се настаняват в къщата на ул. „Върбица”. Скоро към малката общност на първите сестри се приобщават и български момичета: с. Тереза Исусова (Мара Дукова), с. Мария Въплъщенска (Павлина Павлова), с. Блажена Кръстна (Здравка Бойчева) и др.
През 1940 г. сестрите кармилитки се установяват на ново място, в няколко закупени за тях малки къщи около църквата „Св. Франциск“ в София. Втората световна война внася промени в обичайния им живот. Под заплахата на бомбардировките, разрушаващи българската столица през втората половина на 1943 г., малкото общежитие е евакуирано в Ямбол при сестрите облатки, където условията позволяват без особени сътресения те да следват своето Правило. През пролетта на 1944 г. кармилската общност се завръща в полуразрушеното си софийско обиталище.
Последвалите години след тази дата са най-тежките в историята на първия славянски Кармил: изложената на преследванията на комунистическия режим, общност неведнъж се намира на прага на унищожението.
През 1952 г. всички сестри са арестувани и подложени на строги разпити. Настоятелката прекарва повече от петдесет дни в затвора, след което е експулсирана. Две от сестрите са изпратени в концлагер, от който се връщат след девет месеца. Останалите, след около четиридесет дни затвор, са принудени да се приберат в семействата си. Настъпват тежки години на изпитания, през които с. Блажена успява да поддържа общението между монахините и през 1958 г. те се настаняват да живеят в църквата „Св. Франциск”, преграждайки килии върху трибуната. Така прекарват повече от четиридесет години в лишения и притеснения. Това е време на мълчаливо свидетелство на вяра, надежда и любов. Едва през 1999 г. става възможно установяването на клаузура в част от принадлежащите им в миналото къщи. През 2002 г. е узаконена сградата на завършения първи етап от строежа на новия манастир, който бе започнат през 1996 г. Поради липса на средства до този момент не е изградена църквата на манастира и сестрите поверяват тази грижа на Божието Провидение.
Още от своето основаване Кармил „Свети Дух” започва да привлича към себе си души, търсещи един по-задълбочен живот с Бога. Така се оформя групата на терциари – миряни, живеещи духовността на Кармила в света. И днес те с подновена ревност продължават да обогатяват живота на Църквата и на обществото с плодовете на кармилската харизма. През 2002 г. идват в София и отците кармилитани от Хърватската провинция, които поемат грижата за духовното ръководство на сестрите, терциарите и чрез своя апостолат допринасят за израстване на цялата християнска общност. Така кармилското семейство придобива пълнота на присъствието си в България, за да поддържа винаги жив пламъка на любовта в сърцето на Църквата.
Харизма на Обществото
Босоногите монахини от Ордена на Блажена Дева Мария от планина Кармил принадлежат към едно монашеско семейство, чиято специфична харизма се състои в един живот на постоянна молитва и саможертва, изцяло насочен в служба на Църквата и нейната мисия. Сестрите живеят в клаузура, която определя техния изцяло молитвен апостолат, изключващ всяка форма на външна дейност.
Живот изцяло скрит с Христос в Бога.
За Неговото Мистично тяло – Църквата, за живота на света, за спасението на ВСИЧКИ.
Семейството на босоногите кармилитки се храни от корените на древната традиция на Ордена¸ впоследствие оживотворена от терезианската реформа през XVI век.
Начин на живот в манастира:
Основа на живота в Кармила и извор на вътрешно щастие и радост е интимното отношение с Бога чрез семпла съзерцателна молитва¸ проникната от Божието Слово.
„Да размишляваш денем и нощем върху Закона Господен,“ в кармилската традиция означава преди всичко да се оставиш да бъдеш обитаван от Него¸ напр. чрез просто повтаряне на няколко думи от Евангелието¸ псалмите или на Исусовата молитва. Да се отваряш за Божието присъствие и да влизаш винаги отново в контакт с Него¸ чрез погледа на вярата¸ чрез едно движение на волята или призовавайки Царицата на Кармила¸ която копнее да въведе своите деца в дълбините на живота с Бога. Постоянната молитва се състои предимно в разположението на сърцето¸ което при всички обстоятелства търси Божието присъствие и се старае да бъде непрестанно обърнато към Него.
Подражавайки на пророк Илия¸ който търсеше уединение, за да пребивава там с Бога¸ всяка сестра има отделна килия¸ където се моли¸ чете и работи¸ когато няма други задължения в манастира. Но за кармилитката е още по-важна вътрешната килия на душата¸ в която Господ винаги я чака и където тя може да се прибира във всеки момент¸ за да Му прави компания.
Атмосферата на тишина¸ царуваща в манастира¸ също помага на душата да се съсредоточи в Господа и да не разпилява силите си. Затова сестрите избягват да говорят излишно и се стараят да работят в мълчание¸ за да насочват вниманието си към своя Любим.
Мястото¸ където се отразява богатството на вътрешния живот на всяка сестра¸ е нейното общение с другите. Монахините са призвани да го живеят помежду си интензивно¸ радостно¸ в сърдечни приятелски отношения¸ в братолюбие и взаимно служение. Именно тук кармилитките осъществяват в конкретното ежедневие Христовата заповед за любовта: „Обичайте се взаимно¸ както Аз ви обикнах¸“ и заедно свидетелстват за Неговото присъствие между тях: „Според това ще познаят¸ че сте Мои ученици¸ ако любов има помежду ви.“
Призвани да следват Исус и Неговата Майка¸ сестрите живеят според евангелските съвети на целомъдрие¸ бедност и послушание¸ чрез които се приобщават към Църквата-Невеста в интимното й единение с Христос. От влизането в манастира до момента на тържествените обети е нужно да се мине през формация¸ която включва: около една година постулат¸ две години новициат и три години на временни обети.
Терезианският Кармил се отличава с ревността на своя апостолски дух, който се изразява по различен начин в призванието на братята и в това на сестрите.
Според желанието на св. Тереза¸сестрите живеят в клаузура¸ в пълно отделяне от света и техният апостолат се състои в молитва и в поднасяне на живота си за доброто на Църквата и за спасението на душите. Решетката в параклиса и в приемната не ги затваря пред нуждите на хората¸ но е знак на пълното им посветяване на Бога и на всички напомня¸ че те не са от света, защото Исус ги избра от него.
Специфични особености на Кармил „Свети Дух“ в София:
– молитва и жертва за единството на Църквата
– източно богослужение
– под покровителството на св. Тереза на Младенеца Иисус