13_vyzkresenci

Основател на Обществото

Създател / основател на Възкресенците Божи Слуга Богдан Янски (1807- 1840)
Tрикратно роденият

Първо раждане – земно: 26 март 1807Младостта си той прекарва в Мазовше. Завършва училище в Пултуск и се записва в правния факултет на Варшавския Университет. Периодът на следването за него е време на запознаване с различни философски системи, хвърляне във вихъра на различни удоволствия, а като резултат идва отдръпването от католическата вяра. Янски завършва следването си през 1827 година, като получава магистърска степен по право и по икономика. Година по-късно спечелва конкурс за мястото на професор по икономика в създаващия се Политехнически институт във Варшава. Заедно с мястото получава и стипендия за научна командировка в Западна Европа.

Следващите години Янски прекарва в запознаване с дейността на Училището за търговия и производство в Париж.Присъединява се към утопичното и социално движение на сенсимонистите. Става горещ пропагандатор на програмата за обществена справедливост. Заминава за Лондон на половингодишно самостоятелно следване. Там се свързва с видните английски икономисти: Д.С. Мил и Р.Оуен.

След избухването на ноемврийското въстание използва писателските си възможности, помествайки много статии във френската преса(между другото в „ЛьоГлоб”). През 1831 година се завръща в Париж и решава да остане там. По това време във Франция започва нахлуването на вълна емигранти от Полша(Голямата емиграция). Между другото Янски е постоянен член на Полското литературно сдружение, участва в редакцията на френски научни списания и енциклопедии, редактор е на „Полският поклонник” (1833), първи библиотекар на новосъздаващата се полска библиотека в Париж, съорганизатор на полско издателство на творбите на поети и емигрантски дейци. Честите контакти с Адам Мицкевич, общите идеали и възгледи довеждат не само до приятелство, но и до съвместно живеене и обща дейност.
Янски е автор на първите преводи на френски език на Конрад Валенрод, на фрагменти от Джиади/Деди/, на Книга на народа и полското поклонничество. Подготвя за печат и Пан Тадеуш (1832).

Второ раждане – духовно: 1835/1836г.

През този период в душата на Богдан Янски започва процеса на обръщане, в който голяма роля изиграват френските интелектуалци и преди всичко Ж.Б.Лакордер, Ф.Ламне, Ф.Жербе, Ш.Монталамбер. В дните от 24ноември 1834 до 10 януари 1835година, по време на пет срещи с о.Ж.Б.Шосет той се изповядва и получава опрощение на греховете си. От този момент Янски започва да работи за развитието на религиозния живот сред емигрантите. Той е не само явен изкупител, но и светски апостол. С времето около него се събира група от хора, преизпълнени с идеи за възраждане на политическия, народния и религиозен живот. През 1834 година Янски става създател на общността на Обединените братя (съвместно с А. Мицкевич, А. Горецки, С. Витвицки, братята Й. и Б. Залески, И.Домейко), чиято дейност след известно време замира. През 1835г. организира Братство в служба на народа за рехристианизация на съвременното общество и задълбочаване на духа на Евангелието в хората.
Без да обръща внимание на трудностите, постепенно с течение на времето, Янски събира около себе си и възпитава забележителни/изключителни ученици, към които между другото се отнасят Пиотр Семененко и Йероним Кайшиевич. Също като Янски те преживяват радикална духовна еволюция. Двамата по-късно стават набожни свещеници и верни продължители на неговия харизмат .
Янски винаги е бил горещо убеден в това, че не само духовниците, но и миряните са призвани към святост. За тях той вижда важно място в общността, наричайки ги „външни братя”. След смъртта му не един от тях се завръща в родината и става евангелизиращ зачатък на разкъсаната между окупаторите Полша(напр. Ян Козмян във Великополша; В.Велогловски в Галиция).
В Пепеляна сряда на 17 февруари 1836г. Янски заедно с първите си ученици полага обет за вечно братско общество, като заедно започват общностен живот (т.нар. Дом на Янски). Животът им е просмукан от дух на покаяние и молитва. За съжителите си Старшият/ Големият Брат (така наричат Янски) изнася научни лекции, води молитви и четене на Светото Писание и коментира Евангелието. Той формира себе си и своите ученици в евхаристичната духовност. Довежда нещата дотам, че във Франция се създават четири филиални дома. В тях живеят, работят,следват и се молят над тридесет емигранти. Сам Янски се старае да живее най-богобоязливо, за да бъде пример за братята. Поради това от 1836г. участва всекидневно в Св. Литургия, всяка седмица се изповядва, често приема свето причастие, отдава се на лично умъртвяване на плътта, ходи на поклонения и дълги духовни упражнения при отците бенедиктинци и траписти, по време на които преживява мистични опитности. Своите ученици изпраща в Рим, за да основат там нов Дом и да получат теологическо образование. Защото знае, че само просветени и духовно подготвени свещеници ще могат да станат зачатък в процеса на възкресение на обществото.
Интензивният начин на живот и пристъпите на болестта правят необходимо заминаването му за място с по-мек климат.

Трето раждане – за небето: 2 юли 1840г.

В началото на 1840 година пристига в Рим, където се подготвят за свещеници няколко от първите му ученици. Изнася им мистични конференции. Състоянието на здравето му се влошава с всеки изминал ден. На 2 юли 1840 г. в святост се завръща при Господ. Живее 33 години. Погребан е на гробището на св. Вавжинец в Рим. На гробищната дъска е написано: „Тук почива Богдан Янски, който ще възкръсне и е първият явен изкупител и апостол на полската емиграция във Франция”. На 23 януари 1956 година прахът му е пренесен в църквата на възкресенците в Рим (Виа Сан Себастиенело 11). Процесът на беатификация тече. Основателят на общността на възкресенците оставя на учениците си програма за религиозно и народно възкресение. В нея той подчертава, че борбата за народните права не може да бъде в конфликт с Бога и църквата. Научава другите да се отнасят към хората с любов и разбиране. Неговият апостолски стил се характеризира с : тактичност, деликатност, отзивчивост, скромност в поведението, съобразителност. „Намираше се тогава между нас разум наистина по-висш, мъж според всички мерки изключителен, наричаше се Богдан Янски. Премина и той през тъмнината, но първи приветства изгряващата светлина. А тогава и сам засвети, като звезда предвестница на идващия ден, като предсказание за светлината, която ще (дойде да) владее. Недълго наистина той носи факела в ръка, но достатъчно, за да покаже пътя. Колко много се събраха около него, колко много чрез него и с него забелязаха небесната светлина, над колко чрез него се изля Божия мир и го приветстваха като посланик отгоре, вървяха като след ангел предводител. А макар и да бяха немного по брой, колко обаче с дело и последование! Що за мила и прекрасна личност…Душа велика, несломима, от нищо непоклатима, а ясна, чиста и спокойна; тя първа от Бога се е появила публично със светлина, с милост, с мир.”(о. П. Семененко ОВ).