13_vyzkresenci

Общество на Отците Възкресенци

Congregatio a Resurrectione Domini Nostri Iesu Christi

Съкратено наименование на Обществото: CR (в България ОВ)
Основатели на oбществото: Богдан Янски, отец Петър Семененко, отец Йероним Кайсевич

Покровители на Обществото: св. Йосиф, св. Каетан
Покровител на Обществото, действащо в България: Св. Йосафат Полоцки меченик

Призив на Обществото: „Veritatem et Caritatem“ – „С истина и любов“
Светци на обществото: 4 Божи служители

Брой в света: 448
В България: 3
Българи: 0

Конткат:

Малко Търново

Ул. „Константин Петкано“ № 4
8350 Малко Търново
тел: +359 59 526 073
о. Архимандрит Роман Котевич ОВ
GSM: +359 879 161 830
e-mail: roman.kotewicz@onet.pl

Варна и Шумен

Ул. „Преслав“ № 41
9000 Варна
тел: +359 52 612 134
о. Яцек Вуйчик ОВ – настоятел на мисията
GSM: +359 888 744 090
e-mail: wojcik@xcr.pl

Бургас

Ул. „Иван Шишман“ № 28
8000 Бургас
тел: +359 56 825 642
о. Михал Шлахцяк ОВ
GSM: +359 885 560 094
e-mail: szlachciakm.cr@interia.pl

Основател на Обществото

Създател / основател на Възкресенците Божи Слуга Богдан Янски (1807- 1840)
Tрикратно роденият

Първо раждане – земно: 26 март 1807Младостта си той прекарва в Мазовше. Завършва училище в Пултуск и се записва в правния факултет на Варшавския Университет. Периодът на следването за него е време на запознаване с различни философски системи, хвърляне във вихъра на различни удоволствия, а като резултат идва отдръпването от католическата вяра. Янски завършва следването си през 1827 година, като получава магистърска степен по право и по икономика. Година по-късно спечелва конкурс за мястото на професор по икономика в създаващия се Политехнически институт във Варшава. Заедно с мястото получава и стипендия за научна командировка в Западна Европа.

Следващите години Янски прекарва в запознаване с дейността на Училището за търговия и производство в Париж.Присъединява се към утопичното и социално движение на сенсимонистите. Става горещ пропагандатор на програмата за обществена справедливост. Заминава за Лондон на половингодишно самостоятелно следване. Там се свързва с видните английски икономисти: Д.С. Мил и Р.Оуен.

След избухването на ноемврийското въстание използва писателските си възможности, помествайки много статии във френската преса(между другото в „ЛьоГлоб”). През 1831 година се завръща в Париж и решава да остане там. По това време във Франция започва нахлуването на вълна емигранти от Полша(Голямата емиграция). Между другото Янски е постоянен член на Полското литературно сдружение, участва в редакцията на френски научни списания и енциклопедии, редактор е на „Полският поклонник” (1833), първи библиотекар на новосъздаващата се полска библиотека в Париж, съорганизатор на полско издателство на творбите на поети и емигрантски дейци. Честите контакти с Адам Мицкевич, общите идеали и възгледи довеждат не само до приятелство, но и до съвместно живеене и обща дейност.
Янски е автор на първите преводи на френски език на Конрад Валенрод, на фрагменти от Джиади/Деди/, на Книга на народа и полското поклонничество. Подготвя за печат и Пан Тадеуш (1832).

Второ раждане – духовно: 1835/1836г.

През този период в душата на Богдан Янски започва процеса на обръщане, в който голяма роля изиграват френските интелектуалци и преди всичко Ж.Б.Лакордер, Ф.Ламне, Ф.Жербе, Ш.Монталамбер. В дните от 24ноември 1834 до 10 януари 1835година, по време на пет срещи с о.Ж.Б.Шосет той се изповядва и получава опрощение на греховете си. От този момент Янски започва да работи за развитието на религиозния живот сред емигрантите. Той е не само явен изкупител, но и светски апостол. С времето около него се събира група от хора, преизпълнени с идеи за възраждане на политическия, народния и религиозен живот. През 1834 година Янски става създател на общността на Обединените братя (съвместно с А. Мицкевич, А. Горецки, С. Витвицки, братята Й. и Б. Залески, И.Домейко), чиято дейност след известно време замира. През 1835г. организира Братство в служба на народа за рехристианизация на съвременното общество и задълбочаване на духа на Евангелието в хората.
Без да обръща внимание на трудностите, постепенно с течение на времето, Янски събира около себе си и възпитава забележителни/изключителни ученици, към които между другото се отнасят Пиотр Семененко и Йероним Кайшиевич. Също като Янски те преживяват радикална духовна еволюция. Двамата по-късно стават набожни свещеници и верни продължители на неговия харизмат .
Янски винаги е бил горещо убеден в това, че не само духовниците, но и миряните са призвани към святост. За тях той вижда важно място в общността, наричайки ги „външни братя”. След смъртта му не един от тях се завръща в родината и става евангелизиращ зачатък на разкъсаната между окупаторите Полша(напр. Ян Козмян във Великополша; В.Велогловски в Галиция).
В Пепеляна сряда на 17 февруари 1836г. Янски заедно с първите си ученици полага обет за вечно братско общество, като заедно започват общностен живот (т.нар. Дом на Янски). Животът им е просмукан от дух на покаяние и молитва. За съжителите си Старшият/ Големият Брат (така наричат Янски) изнася научни лекции, води молитви и четене на Светото Писание и коментира Евангелието. Той формира себе си и своите ученици в евхаристичната духовност. Довежда нещата дотам, че във Франция се създават четири филиални дома. В тях живеят, работят,следват и се молят над тридесет емигранти. Сам Янски се старае да живее най-богобоязливо, за да бъде пример за братята. Поради това от 1836г. участва всекидневно в Св. Литургия, всяка седмица се изповядва, често приема свето причастие, отдава се на лично умъртвяване на плътта, ходи на поклонения и дълги духовни упражнения при отците бенедиктинци и траписти, по време на които преживява мистични опитности. Своите ученици изпраща в Рим, за да основат там нов Дом и да получат теологическо образование. Защото знае, че само просветени и духовно подготвени свещеници ще могат да станат зачатък в процеса на възкресение на обществото.
Интензивният начин на живот и пристъпите на болестта правят необходимо заминаването му за място с по-мек климат.

Трето раждане – за небето: 2 юли 1840г.

В началото на 1840 година пристига в Рим, където се подготвят за свещеници няколко от първите му ученици. Изнася им мистични конференции. Състоянието на здравето му се влошава с всеки изминал ден. На 2 юли 1840 г. в святост се завръща при Господ. Живее 33 години. Погребан е на гробището на св. Вавжинец в Рим. На гробищната дъска е написано: „Тук почива Богдан Янски, който ще възкръсне и е първият явен изкупител и апостол на полската емиграция във Франция”. На 23 януари 1956 година прахът му е пренесен в църквата на възкресенците в Рим (Виа Сан Себастиенело 11). Процесът на беатификация тече. Основателят на общността на възкресенците оставя на учениците си програма за религиозно и народно възкресение. В нея той подчертава, че борбата за народните права не може да бъде в конфликт с Бога и църквата. Научава другите да се отнасят към хората с любов и разбиране. Неговият апостолски стил се характеризира с : тактичност, деликатност, отзивчивост, скромност в поведението, съобразителност. „Намираше се тогава между нас разум наистина по-висш, мъж според всички мерки изключителен, наричаше се Богдан Янски. Премина и той през тъмнината, но първи приветства изгряващата светлина. А тогава и сам засвети, като звезда предвестница на идващия ден, като предсказание за светлината, която ще (дойде да) владее. Недълго наистина той носи факела в ръка, но достатъчно, за да покаже пътя. Колко много се събраха около него, колко много чрез него и с него забелязаха небесната светлина, над колко чрез него се изля Божия мир и го приветстваха като посланик отгоре, вървяха като след ангел предводител. А макар и да бяха немного по брой, колко обаче с дело и последование! Що за мила и прекрасна личност…Душа велика, несломима, от нищо непоклатима, а ясна, чиста и спокойна; тя първа от Бога се е появила публично със светлина, с милост, с мир.”(о. П. Семененко ОВ).

Божи Слуга Богдан Янски

Българската мисия

„В средата на XIX в. сред българите започва движение , стремящо се към обединение с католическата църква. За да подкрепи и развие това движение, папа Пий се обръща към създадения наскоро и немногоброен орден на Отците Възкресенци, да доставят мисионери за този народ. След изследването на терена от о.Й. Кайшиевич, още през 1863 г. на мисия заминава о. Карол Качановски, а скоро го последвали отците: Томаш Бжеска, Шимон Кобжински, Валериан Пжевлоцки, Лукаш Вроновски и др. Всички те приемат източния обряд. Започват дейност в турска Тракия, като създават първите мисийни средища с училища и интернати. За център на работата си възкресенците избират Адрианопол (Одрин) , където правят печатница и създават духовна семинария за обучение на униатски клир. Мисията на възкресенците сред българите намира голяма подкрепа от поляците под пруска окупация, а в Познанско е създадено специално братство на св. Йосафат за събиране на средства за целите й”.


Първите усилия на мисионерите са насочени към възпитанието на българската младеж (работа с униатите, в източен обряд). В учебните заведения, които съдържат цялата гама от образователни степени (основно училище, гимназия, професионално училище, интернат и висша семинария в Адрианопол; основно училище и гимназия в Малко Търново; основни училища в Акбунар и Каик; гимназиална семинария в Стара Загора) децата и младежите се учат на уважение към историята, културата, народните обичаи и езика. Националистическите асоциации сред учениците се елиминират, в тях се възпитава принципа на вътрешна връзка между всички славяни и обучението разкрива пред разума им богатството на европейската култура. В тези заведения българите получават образование, независимо от религиозната си принадлежност, даже турски деца и мюсюлмански от български произход. Често приемът в тези училища е безплатен, а парите се търсят и набавят от различни места. В своите възпитателни центрове възкресенците въвеждат българския език като език за преподаване, език за молитва и език за всекидневието, чрез което подчертават в очите на българите тяхното достойнство и значение. Почти всички училищни учебници, съставени на български език, са дело на възкресенците и на съвместно работещите с тях учители – миряни. За съжаление, изброените по-горе възпитателни заведения са затворени вследствие на военни действия и политически промени (балканските войни, I и II световни войни, комунизма). Комунистическото управление за българската мисия, както и за цялата Църква, е време на тежки изпитания. Държавата закрива някои средища, а почти всички свещеници са осъдени на тежък труд и затвор. По-голямата част от храмовете са затворени. Едва смяната наполитическия строй в началото на 90-те години на XX в. направи възможно за възкресенците възвръщането на някои стари мисийни центрове и създаването на нови. Сега в България работят трима членове на ордена, в източен и западен обряд. Те служат в Шумен, Варна, Бургас и Малко Търново.

 

Харизма на Обществото

Жадуваме да бъдем верни на милостта, която получиха нашите създатели, милост, в която сега участваме чрез нашето призвание в Ордена на Възкресението на Господа. Смятаме, че определени истини са изключително важни за нашия живот и нашата работа като възкресенци, защото именно те са милостта и призванието.

  • Убедени сме, че Божията любов спрямо нас е милосърдна и сигурна. Ние не сме заслужили тази любов. Ние сме нищо, нищо не притежаваме и без Бога нищо не можем. Привлича ни злото. Грешни сме. Бог обаче не престава да ни привлича към себе си.
  •  Убедени сме, че в своята любов Отец ни призовава към обръщане: към лично възкресение в единение с Исус, към нов живот, преизпълнен със силата на Свети Дух. Умъртвяваме страстите си заедно с Исус, когато отдаваме живота си на Отец, отричайки се от всичко, което ни отделя от Него. Силата на Свети Дух формира в нас Христос и ни подканва да отговорим с любов на огромната любов на Отец към нас .
  • Убедени сме, че Бог ни призовава, да живеем заедно като братя – да споделяме даровете , които сме получили, да си помагаме взаимно, да се молим и да работим заедно за Негова прослава.
  • Той ни призова да бъдем общност, която е жив знак на евангелските ценности: справедливост, истина и любов.
  • Убедени сме, че Бог ни призовава, да работим заедно над възкресението на обществото, като носим на всички Неговия живот и любов чрез нашето лично свидетелство, чрез свидетелството на живота ни в общността и чрез апостолатите на Ордена, а именно енорийска и възпитателна работа.
  • При това трябва да създаваме и да учим и другите да създават християнска общност, в която всички да могат да преживеят надеждата, радостта и мира на Възкръсналия Христос.
  • Убедени сме, че Мария, за нас възкресенците, е във всичко образец за живот и действие.
  • Мисията на възкресенците
  • Общността на Възкресението проповядва Пасхалната мистерия и свидетелства за нея.
  • Убедени, че Бог ни обича безусловно, благовестим освобождението и спасението на всяка личност и на цялото общество като преминаване от смърт към живот, в който всяко зло и несправедливост ще бъдат преодолени/превъзмогнати.
  • Поканваме всички, а по-специално младите хора и семействата, във общностите на Възкръсналия Христос, в които сияят вярата, надеждата и любовта – знак в Църквата на единението с Христос и Неговата Майка Мария.
  • Убедени сме, че за да постигнем това, нашият Орден трябва да бъде пример на християнска общност, в която всички са оживени от един дух и едно сърце.
  • Чрез нашето душеспасително пастирско и възпитателно служение – се обръщаме към всички хора, особено солидарни сме с хората, унизени от несправедливите структури.
  • Помагаме на лаика да изпълнява собствената му пророческа и претворяваща/ пресъздаваща функция спрямо света, като му даваме по-дълбоко преживяване и опит на Пасхалната динамика в неговия живот.
  • Като международна общност си помагаме взаимно в различни части на света, като споделяме нашата служба, опит и ресурси.
  • Споделяме Христовата жажда, да разпалим огъня на Божията любов в сърцето на всеки човек на тази земя.