Отците Успенци
Les Augustins de l’Assomption
Съкратено наименование на Обществото: AA
Основател на oбществото: Отец Емануел Д’Алзон
Покровител на Обществото: Свети Августин
Покровител на Обществото, действащо в България: Блажени свещеномъченици Камен Вичев, Павел Джиджов, Йосафат Шишков.
Призив на Обществото: Adveniat Regnum Tuum
Брой в света: 878 монаси, 121 общности, 30 страни
В България: 3 монаси
Българи Успeнци: 0
Конткат:
Пловдив
Августино – Успенци
Ул. „Крестю Пстухов“ № 22
4000 Пловдив
Тел. +359 32 621 032
е-mail:claudiomolteni@hotmail.it
www.uspenzi.hebergratuit.net
Curia Generale
p.Benoit Griere
Agostiniani dell’Assunzione
Via San Pio V 55
Roma 00165, Italia
www.assumptio.org
Основател на Обществото
Отец Емануел Д’Алзон е роден в аристократично семейство през 1810 година в Южна Франция. В младия Емануел, горд със своята принадлежност към големите традиции на Католическата църква започват да се очертават основните насоки, които ще водят неговите мисъл и дейности до края на живота му: да върне на Бог правата, които има в обществото, да върне на света жизненонеобходимата сила на християнската истина, да върне християнското в съзнанието на хората. В неговите мисли, това, което засяга Бог, засяга и обществото и обратно. Затова, за него е напълно естествено да реши да избере свещеничеството. Той е прекарал, по свой избор, последните си години от образованието в Рим (1834-35).
При завръщането си във Франция, в епархията си в Ним, владиката го назначава за главен викарий, една длъжност, която той изпълнява повече от 40 години. Първите му години от свещенослужението му са белязани от интензивна дейност сред младежите, но също и с постепенното узряване на един голям проект, към който той се чувства призован от Бог: да създаде нова религиозна конгрегация. През 1843 г., той става собственик и директор на едно училище в Ним: Колежът на Успението; така образованието се превръща в един от стълбовете на неговото дело. Той си поставя за цел да „ създаде Исус Христос” в младите. В рамките на тази работа, свързана с образованието се създава новото религиозно семейство. Това става в навечерието на Коледа 1845 г. През 1863г., заради голямата кауза на единството, която му е особено скъпа, той предприема голямото „ източно” приключение в България. Заради тази мисия, Отец Емануел Д’Алзон не се колебае да основе една нова женска конгрегация: тази на Облатките-Успенки (1865). Във Франция, усилената работа в служба на идването на Царството Божие продължава и се разпостранява сред всички слоеве на обществото. Това е периодът на големите социални дейности: сиропиталището (1868), малките семинарии за децата от бедни семейства (1870), поклоничествата (1872) и народната преса (1873). По време на преминаването си към вечността, на 21 ноември 1880г., докато полицията тропаше на вратата на манастира, младото регилиозно семейство получаваше декрета за разтурването им, издаден от държавните власти и беше принудено да замине в изгнание.
История на Обществото
Конгрегацията на Успенците е основана през 1850 г. от отец Емануел Д’Алзон главен викарий на диоцеза в град Ним – Франция и директор на колежа Успение Богородично (оттук идва и името на конгрегацията: Успенци). Хиляди са днес монасите успенци пръснати в 28 страни в Европа, Северна и Южна Америка, Африка, Азия.
Като последователи на Свети Августин, те вярват, молят се и водят апостолска дейност като живеят в общности. Някои са преподаватели, инженери, мебелисти, журналисти; други са мисионери, организатори на поклонничества, изповедници в болници и затвори или енорийски свещеници.
Независимо каква е тяхната дейност, успенците се смятат за хора на мисълта и действието, които съзиждат мостове между различни култури, а също така и между отделните християни. Във Франция, те ръководят най-големите католически издания и печатни медии – Байар, които издават например вестник „Ла Кроа“.
Те са в основата на организираните, от 1873г. насам, поклонничества до светите места и до Лурд-Франция. И са водили и все още ръководят многобройни колежи. Присъствували са трайно в страни от Източна Европа преди идването на комунизма, където са развивали широка дейност – училища, болници по време на войните, семинарии. След процесите, въпреки гоненията на комунистическия режим, те се организират и отново създават общности в Москва, в Румъния и в България.
Успенците в България
Идването на Успенците е свързано с раждането на Източно-католическата Църква в България през възрожденската епоха. От 1860г. насам, в резултат на българското национално възраждане, което завършва с извоюване на независимостта на страната, се формират католически общности от източен обред. По това време, повечето от българите са били православни, но изцяло зависими от гръцкото духовенство и служението е било на гръцки език. Желаейки служение на славянски език и независимост от гръцкото духовенство, през 1860 г. две хиляди българи православни се приобщават към Католическата Църква като в същото време запазват традиционния си източен обред. Ръководител на тази общност е архиеипископ Йосиф Соколски, ръкоположен за владика от папа Пий IX в Рим на 14 април 1861 г. Наскоро след това, той е отвлечен тайно в един православен манастир край Киев, където и умира двайсет години по-късно. Това всява смут сред общността. Именно папа Пий IX, същият който ръкоположи архиепископ Соколски, поиска от основателя на конгрегацията на Успенците – Емануел Д’Алзон, да изпрати свещенослужители в България за да проповядват на източноправославните българи, желаещи или вече станали част от католическата Църква.
Харизма на Обществото
Носим Мариино име, но за нас Исус Христос е в центъра на живота ни и на всичко.
«Монахът Успенец се стреми да бъде човек свързан с Бога и човек от своето съвремие» (Прав. на живот 2)
Работа за Божието Царство: “Тройната любов”: любов към Христос, към Света Богородица, към Църквата
Дела:
- Работа за единството на християните (Присъствие в Източна Европа : България, Гърция, Румъния, Русия; контакт с протестантизъм (Англия, САЩ)
- Междурелигиозен диалог (Учение, присъствие в нехристиянски държави (Израил, Турция, Виетнам)
- Работа за общение (Християнски общности, диалог) Преподаване – Възпитание – Августински изследвания, византийски изследвания
- Задълбочаване на вярата – Енории, Поклонения
- Печат – Печатна група “Байар”, Радио (в Африка)Народно възпитание
- Малки семинарии, мисия, алфабетизация
- Сиропиталища, приемане на имигранти, присъствие в затворите, болниците…