Сестрите на Св. Йосиф на Явлението
Soеurs de Saint Joseph de L’apparition
Съкратено наименование на Обществотo: SJA
Основател на oбществото: света Емилия де Виалар
Призив на Обществото: Целият ми живот принадлежи на Бога
Покровител на Обществото: Св. Йосиф
Брой в света: 824
В България: 2
Българки: 1
Конткат:
Белене
Ул. „Габрово” № 4
5930 гр. Белене
област Плевен
тел.: +359 65 831477
e-mail: sj_apparition@abv.bg
Curia Generale
С. Дороти Велла-Зарб
Congregation Saint Joseph De L’apparition
Via Di Villa Alberici, 10
00165 Roma, Italia
Основател на Обществото
св. Емилия де Виалар е родена на 12.09.1797 г. в Гайак, малко градче в Южна Франция, разположено на река Тарн, в заможно семейство. Още от малка я привлича всичко, което майка й разказва за Бога. За съжаление, майка й умира млада, покосена от внезапна болест,малко след едно пътуване в Париж, където отвежда Емилия,за да продължи там обучението си. Тогава Емилия е едва 13-годишна. Поверяват я на грижите на леля й и тя заживява при дядо си, барон Портал. След две години баща й я вика отново в Гайак. Емилия е вече красива девойка, харесват й елегантните дрехи и бижутата, които носи, когато придружава баща си в светските кръгове на Гайак. Този повърхностен живот обаче не й носи удовлетворение.
В резултат от една „мисия”, проведена в нейната енория, тя решава да се посвети на Бога и започва живот, изпълнен с голямо благочестие. Емилия ходи често на църква, за да се моли: духовният й опит става все по-задълбочен. Господ й помага чрез видението на Исус в Табернакула, с ръце, прострени във формата на кръст и с добре видими рани. След това мистично преживяване Емилия открива бедните, болните и изоставените деца в своя град.
Подтиквана от „вътрешен огън”, тя решава да помага все повече на хората да познаят Отца, Чиято безкрайна любов вече е познала. Не може да остане сама с голямата си тайна, затова привлича и други млади момичета, изпълнени с жар и всеотдайност. На Рождество Христово 1832 г. Емилия напуска бащиния си дом и се установява с първите си последователки недалеч оттам, в една къща, купена с наследството от дядо й по майчина линия. Сестрите заедно се грижат за болните и посещават бедните: това е ядрото на бъдещата Конгрегация, на която основателката ще даде името „Сестри на Свети Йосиф на Явлението”, за да почете тайната на Въплъщението, разкрита на Свети Йосиф” /Мат.1,21/.
Но Емилия се чувства призвана да отиде още по-далеч. Желае да помага на всички, които са в нужда, без разлика на религия, раса или социално положение.
Голямата й грижа е „да разкрива с човешки жестове любовта на Отца”, дискретно, с упование в Бога, оставяйки се на Провидението да я води. Брат й, който е в Алжир, й осигурява възможността да основе болница в град Алжир. Емилия пристига там с три свои последователки на 10.08.1835 г. По това време там върлува страшна епидемия от холера и те работят всеотдайно, бе да се щадят. Следват покани към тях от различни места: от Европа, от Близкия Изток, от далечна Бирма, дори от Австралия. През 1852 г., с покровителството на Монсиньор Де Мазено, основател на Облатите на Мария Непорочно Зачената, младата Конгрегация се установява в Марсилия – вратата към Изтока. Емилия умира в този град на 24.08.1856 г., след като основава 42 дома на Конгрегацията в целия свят.
Обявена е за блажена през 1939 г. и за светица – през 1951 г
История на Обществото
Приключението започнало една Коледна нощ.Това бе една нощ в която света Емилия положи основата на делото, което Бог и бе поверил. Това бе началото на едно голямо приключение.Тя започна във Витлеемската нощ когато Божият Син се роди и Мария, неговата майка, го постави в яслата. Йосиф е първият свидетел на тази тайна. Ето защо Емилия дьо Виалар нарече своето монашеско семейство – Конгрегаця на Сестрите на Свети Йосиф на Явлението. Твърде необичайно име за монашеско семейство, но основанието за това е много сериозно.
Емилия бе човек с широко сърце, тя не подбираше бедните, за нея те всички имаха нужда от помощ. Любовта не избира.Така Емилия намери определението. Тя и нейните съмишленички щяха да се посветят и да се заемат с „всички дела на Милосърдието“.
Кратката история на отварянето на мисия на сестрите в Белене.
В енория „Св.Антон” в гр.Белене отвори врати мисията на сестрите от Обществото „Св.Йосиф на Явлението”. Сестрите пристигнаха в Белене на 3 септември 1996 г. и се настаниха в енорийския дом, който е предоставен изцяло на тях. В мисията имаше три сестри: с.Агнеза, с.Бенедикта и с.Луиза. При пристигането си сестрите бяха съпроводени от сестра Иларион Пахита – провинциална настоятелка на Провинцията в Гърция с главен манастир в Атина. С.Иларион помогна на сестрите при тяхното настаняване в Белене и остана в енорията до 15 септември. В този ден Епископът на Никополската епархия монс.Петко Христов отслужи тържествена литургия, в чест на тяхното пристигане, и ги представи на верните от енория „Св.Антон”. В своята проповед Епископът подчерта, че грижата за духовното възпитание на младежите в духа на Евангелието и вярата е довело в енорията сестрите от Обществото „Св.Йосиф”. Монс. П.Христов обърна внимание каква огромна нужда имат енорията и епархията от духовни лица, които имат познания върху Катехизиса и опит да приложат тези знания по подходящ начин. „И благодарение на добрината и благоволението на сестрите-йозефинки, знаейки впрочем, какви са условията тук, в България, те дойдоха да се погрижат да поставят етичните и морални основи на духовното възпитание на децата, юношите, младежите и новобрачните двойки на двете енории на града” – завърши проповедта си Епископ Петко.
През 1995 г. Епископ Петко изпраща писмо на Генералната настоятелка на Конгрегацията с.Сесилия Шкембри, с молба да изпрати сестри в Белене. Тази мисия в Белене бе приета от Провинцията в Гърция, но тя не можеше да съществува без българска сестра. Затова Провинцията на Конгрегацията в Израел приема да изпрати в новата мисия българката сестра Бенедикта.
За пръв път в България сестри от Конгрегацията „Св.Йосиф на Явлението” откриват свои мисии в София, Пловдив и Бургас през 1866 г. Мисията в Белене е създадена 130 години след първото идване на сестри-йозефинки в България.
Харизма на Обществото
„Конгрегацията на сестрите на Свети Йосиф на Явлението е богопосветен мисионерски Институт в Църквата, ползващ се с понтификално право … Тя участва в живота, светостта и мисията на Църквата”. /Конституции, №1/. Извор на Харизмата на Конгрегацията са две особено силни и дълбоки преживявания на Света Емилия, свързани със спасителната Любов на Отца, на които тя придава най-голямо значение:
Видението на Исус в Дарохранителницата с добре видими отворени рани.
Откровението за Тайната на Въплъщението, разкрита на Свети Йосиф.
„Йосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Светия Дух; тя ще роди Син и ще Му наречеш името Исус” /Матей 1,18-25/.
ИМЕТО: СЕСТРИ НА СВЕТИ ЙОСИФ НА ЯВЛЕНИЕТО, избрано от Света Емилия, изразява мисията и духовността на Конгрегацията.
- Мисията:
- да се живее и да се въплъщава спасителната Любов на Отца чрез конкретни жестове на милосърдие;
- да се работи усилено, за да може Бог да се роди в сърцето на всеки мъж и всяка жена, на целия днешен свят.
- Духовността:
Главните особености на духовността на Сестрите на Свети Йосиф на Явлението са:
- Приемане на всекиго, единство с Бога, готовност за оказване на помощ, любов към всички, състрадание и усърдие, почит към Тайната на Въплъщението.
- И ние, като Йосиф, сме призвани да живеем с вяра и да се покоряваме на Божията воля, да имаме доверие и да се оставяме да бъдем водени от Провидението, да бъдем смирени и да живеем скромно, да имаме духа на едно семейство и общение между нас.
Днес Конгрегацията наброява 850 сестри от 30 националности; представена е на всички континенти; служи на Евангелизацията и на различните човешки реалности.
Дейност в България
Общността в Белене присъства в България от 2.09.1996 г. и е отговор на поканата на Монсиньор Петко Христов, за да свидетелства за Божията любов, да допринася за Евангелизацията и да помага на бедните. Вярна на нашата харизма и на посочените цели, общността ни се вписва скромно и дискретно в енорийската и епархийна реалност. Общността действа в двете католически енории, Рождение на Блажена Дева Мария и Свети Антон Падуански.