Салезиани на Дон Боско
Salesiani di Don Bosco -Societas S. Francisci Salesii
Съкратено наименование на Обществото: SDB
Основател на oбществото: Свети Иван Боско
Покровители на Обществото: Дева Мария Помощница на Християни, св. Франциск Салски, св. Йосиф
Покровител на Обществото, действащо в България: Св. Йосиф
Призив на Обществото: „Da mihi animas cetera tole“ – „Дай ми душите и вземи всичко останало“
Светци на обществото: 10 светци, 117 блажени, 12 достопочтени, 28 Божи служители
Брой в света: 15 298
В България: 5
Българи:
Конткат:
Стара Загора
Ул. „Захари Княжески“ № 71
6000 Стара Загора,
тел. +359 42 919 430
sdbsz@mail.bg
Казанлък
Ул. „Пейо Яворов“ № 13
6100 Казанлък
тел. +359 43 162 115
Генералния настоятел
Àngel Fernández Artime
Direzione Generale Opere Don Bosco
Via della Pisana 1111
Casella Postale 18333
00163 Roma, Italia
Основател на Обществото
Свети Иван Боско, известен повече като Дон Боско, е роден на 16 август 1815 г. в Италия. Родителите му били бедни и дълбоко религиозни хора. Бaща му починал, когато той е бил съвсем мальк. От майка си се научил да се моли и усърдно да работи. Нейният реалистичен поглед му помогнал да вижда Бог във всеки беден човек. Когато бил на девет години, Дон Боско имал първия си невероятен сън, който начертал пътя за останалата част от живота му. Твърдо решил да стане свещеник и бил рькоположен през 1841 година.
След като завършил семинарията, Дон Боско отишъл в Торино и ревностно се заел със свещеническата си работа. Едно от неговите задължения било да придружава дон Кафасо при посещенията му в градския затвор. Условията, изоставеността, безнадеждната ситуация на младежите пратени на бесилката, му направили толкова силно впечатление, че той решил да посвети живота си, за да спасява тези нещастни изгнаници.
Работил всеотдайно и неуморно за духовното обновление и израстване на момчетата от улицата. За тази цел създава салезианите. Заедно с Мария Мацарело основава ордена на Дъщерите на Дева Мария Помощница, предназначена за бедни и изоставени момичета. Всеки, който се интересувал и помагал за възпитанието на младежите получил от него покана за третия орден – Салезианските сътрудници.
В последвалите години, построил храм посветен на Дева Мария Помощница на Християните във Валдоко в Торино и основал 59 салезиански дома в шест държави. Дон Боско починал на 31 януари 1888. На салезианите, които бдели край неговото легло, той прошепнал последните си думи „Обичайте се като братя. Направете добро на всеки и лошо на никой… кажете на моите момчета, че ще ги чакам всичките в рая.” Провьзгласен е за блажен през 1929 г., а на 1 април 1934 г. – за светец. По случай стогодишнината от смъртта му Йоан-Павел II официално го удостоява с титлата „Баща и учител на младежите.”
История на Обществото
Есента на 1848. За пръв път момче на дон Боско облича дрехата на семинарист. Името му е Асканио Савио. Ще остане в оратория четири години като помощник на дон Боско. Междувременно поради разгрома на войската на Карло Алберто в Торино започват опасни вълнения.
1853. Дон Боско основава Католически четива, малки ежемесечни популярни книжки за християнско образоване на обикновените хора.
В оратория започват да действат първите професионални работилници, развиват се вътрешните школи.
26 януари 1854. Дон Боско предлага на четирима младежи (Руа, Кальеро, Рокиети и Артиля) да се основе общество на салезианите: става дума да се поеме обещание за ангажиране „в братолюбие към ближния“.
9 октомври 1854. В оратория постъпва „святото момче“ Доменико Савио.
25 март 1855. Микеле Руа дава обет за бедност, целомъдрие и послушание пред дон Боско. Той е първият салезианин.
9 март 1857. Умира Доменико Савио. Много скоро след това дон Боско написва една негова „Биография“, която се ползва с изключителна популярност. През 1954 г. папа Пий XII обявява Доменико Савио за светец.
1857. Дон Боско започва да пише Правилата на салезианите.
18 декември 1859. Официалното раждане на Салезианската конгрегация. Заедно с дон Боско първите салезиани са на брой осемнадесет.
1860. Микеле Руа, едно от първите момчета на дон Боско, става свещеник.
1861. Четиринадесет салезиани образуват „тайна комисия“, която трябва да запазва записано всичко, което прави и говори дон Боско.
Март 1864. Полага се първият камък на светилището на Дева Мария Помощница във Валдоко.
1866. Дон Боско става посредник между Светия престол и италианското правителство за връщане на 45 епископи „изгнанници“ по техните диоцези и за избор на нови епископи.
9 юни 1868. Освещаване на светилището на Дева Мария Помощница.
1 март 1869. Благочестивата салезианска общност е утвърдена от Светия престол.
5 август 1872. Създава се Конгрегация на дъщерите на Дева Мария Помощница, която е сътрудница на делото на салезианите. Предстоятелка е Мария Мазарело, която получава в този ден монашеска дреха и дава обети заедно с десет млади девойки.
3 април 1874. Светият престол окончателно одобрява Правилата на салезианската общност.
11 ноември 1875. Започват салезианските мисии. Първите десет мисионери, начело с дон Джовани Кальеро, заминават за Южна Америка.
1876. Със съгласието на Светия престол дон Боско основава третото салезианско семейство – Сътрудниците. Тяхното задължение е „да помагат на църквата, епископите и енористите, като разпространяват доброто в съответствие с духа на салезианската общност“.
1879. Първите салезиански мисионери пристигат в Патагония.
1880. Папа Лъв XIII поверява на дон Боско построяването на храма на Светото сърце в Рим.
1883. В продължение на четири месеца дон Боско пътува във Франция, като от град на град проси дарения за построяването на храма на Светото сърце в Рим.
7 декември 1884. Джовани Кальеро, едно от първите момчета на дон Боско, е ръкоположен за епископ. Веднага след това заминава за мисиите в Южна Аржентина. По-късно е избран за кардинал.
1886. През април дон Боско заминава за Испания и остава там 30 дни, като проси дарения за храма на Светото сърце и за своите институти. Това е едно триумфално пътуване, което открива блестящо бъдеще за салезианската конгрегация в Испания.
1887. През април дон Боско отива за последен път в Рим за освещаването на храма на Светото сърце. Здравето му е напълно разрушено.
31 януари 1888. Дон Боско умира на зазоряване.
Обществото в България
Първите салезиани идват в България по желанието на св. Йоан Павел II през 1994 г. и започват своята мисия в гр. Казанлък, където ремонтират както църквата, така и сградата, в която живеят в едно общество. Своята възпитателна и пасторална дейност с децата и младежи започват в създаденият център “Оазис”. От 2008 г. създават ново общество в Стара Загора, където се грижат за енорията и за възпитанието и образованието на деца от ромското малцинство.
Салезиани са се грижили и са подпомагали енориите: Ново Делчево, Габрово, Ямбол, Правдино, Присъдец, Казанлък и Стара Загора.
Харизма на Обществото
Целта на Дон Боско е била да възпитава младежите като добри християни и почтени граждани. Методът, който ползвал, наричал превантивна система. На кратко може да се опише като активно присъствие. В присъствието на възпитателя младежите не могат да правят лошо. Възпитателят трябва да придобие доверието на младежите и активно присъства /играе игри, разговаря, обяснява/ и по време на свободното време. Неговото мнение и идеали стават важни за младежите. Дон Боско съветвал:”Обичайте това, което обича младежта, и тя ще обича това, което обичате вие.”
Дон Боско бил убеден че трябва да има добра среда. За него тя означава:
- Дом – където младежите ще се чустват у дома си,
- Църква – където ще получат необходимите добродетели и благодати
- Училище – където ще придобият интелектуално и практическо развитие
- Игрище – където по време на игра създават необходимото общение и приятелство