Богупосветен живот
o. Пaolo Мартинели „Vita consecrata или Богупосветен живот“
Чрез това кратко видео, отговарям на поканата, отправена към мен от сестра Елка, която бе студентка преди години в Папския Университет Антонианум в Рим. И поводът е, че на вашата среща ще се възпомене 30 годишнината от важния Синод на епископите, посветен на темата за Богупосветения живот. Точно преди 30 години, този Синод бе едно велико, много важно събитие за цялата Църква. Епископите от целия свят, представители на различните епископски конференции, но и с участието на някои богупосветени, поканени на Синода, придадоха едно богато духовно съдържание, и накрая, като плод на тези духовни преживявания се роди апостолическото обръщение – екзортация на Свети Папа Йоан Павел Втори, след края на Синода, озаглавено Vita consecrata, или Богупосветен живот, един текст написан и подписан от Свети Папа Йоан Павел Втори, събрал в този документ всички резултати, избистрени по време на синодалните срещи на епископите и останалите участници. Този документ – обръщение, е публикуван през 1996 г., т.е. преди 28 години, или две години след Синода. Но дори и днес, когато четем този папски документ, ще забележим изключителната му стойност, той е като важен милинарен камък по пътя на Църквата, поставила в обектива на своето внимание богупосветения живот. Този Синод е част от синодалния път на цялата Църква, започнат от Втория Ватикански Събор; веднага след Събора Папите са почувствали необходимостта да свикат синоди на епископите, за да размишляват върху някои особени теми от живота на Църквата, сред които е и темата за различните форми на християнски живот – свещенически живот, семеен живот, богупосветен живот. Следователно Синодът и последвалото обръщение за богупосветен живот са израз на пастирското внимание и чувствителност на цялата Църква, в частност на върховните Първосвещеници за различните форми на християнски живот, и в този документ обръщение се представя в синтезиран вид работата по време на Синода; днес това обръщение остава един много важен документ, чрез който да разберем идентичността, задълженията /задачите/ и мисията на богупосветения живот, и така да можем да вникнем в някои важни теми, имащи отношение за самата формация за богупосветен живот, от неговата начална формация до постоянната формация. Папският документ е спомогнал да се разбере това единство във формацията – чрез началната формация, богупосветените се въвеждат в първите стъпки на тази форма за християнски живот, за да се продължи с постоянната формация като крайната цел е уподобяването на Христос. Ето няколко думи по съдържанието на този документ: на първо място още неговата структура ни помага да разберем важността на поставените за разглеждане теми. След едно дълго встъпление, в което се прави възхвала на богупосветения живот, на различните му проявления, знак за творческото дело на Свети Дух в Църквата и в нейната история; като се започне от първите форми на отшелнически живот /еремити/, като се премине през монашеския живот и се стигне до появата на просешките ордени, на модерните общности и мирските институти като особена форма за посвещаване на Бог в съвременното общество. С този исторически поглед – от началото до нашето съвремие, ние можем да доловим богатството на Църквата и плодоносното дело на Свети Дух в богупосветения живот, благодарение на което дело този живот се проявява в толкова на пръв поглед различни форми, които са във връзка и взаимозависимост. След това встъпление, в документа се открояват трите основни части, и още от техните имена, можем да доловим красотата и важността на темите: част 1 Confessio Trinitatis т.е. Богупосветения живот като израз на Тринитарния живот на Бога; и тук откриваме всички онези части от текста, които подчертават идентичността, основата, смисъла на богупосветения живот за Църквата и за света. Този живот е един израз, едно свидетелство за Тринитарния живот на Бог в Неговата Църква за благото на всички души. Част 2 на документа носи името Signum fraternitatis т.е. знак за братски живот. В тази част се поставя в центъра на вниманието един важен аспект от богупосветения живот, който е живот в общност, братски живот.
От това следва, че богупосветения живот е един израз на синодалността на Църквата, за който говори много напоследък и Папа Франциск. Все още не е завършил Синода за синодалността на Църквата, който поставя акцента върху участието, в мисията на всички членове на Църквата. Богупосветеният живот има една стара синодална традиция, благодарение на структурата на участие на всеки един богупосветен, въпреки различието на степента на участие в живота и вземането на решения за развитието на съответната религиозна общност и съответно в самата мисия на общността и тук е ролята на всеки богупосветен, като се изхожда от особената роля, която има в съответната общност. Част 3 на документа е озаглавена Servitio caritatis, т.е. в служба на любовта. Богупосветеният живот винаги е насочен към усъвършенстване на християнската любов. Това не е една персонална цел, която трябва да постигнем, но преди всичко се подчертава, че християнската любов е като едно призвание за всеки човек, и богупосветения живот служи в Църквата, за да покаже ясно любовта като знак за светостта, за автентичната любов в Църквата, и по нататък откриваме в тази трета част, каква е мисията на богупосветения живот в днешния свят. Това е най – общо съдържанието на документа, и сега бих искал да се спра на някои отделни моменти, с един всеобхващаш документа поглед, за да видим актуалността на това папско обръщение. Бих казал, че остава важен въпроса за основата, идентичността на богупосветения живот в Църквата, и тук има много красиви моменти в документа, които показват фундамента на самия живот, а той е живота на Исус. Божият Син е чистият, бедният, послушният на волята на Небесния Отец, Той – Христос е Посветеният от Духа; следователно фундамента на богупосветения живот е самия живот на Исус, Неговата Пасха, това преминаване през смъртта към възкресението и дара на Духа, Който да оживотвори Църквата и да даде различните дарове /харизми/ стоящи в основата, в зародиша на различните форми на богупосветен живот. И тук се поставя въпроса за постоянното следване на Христос, в този смисъл богупосветения живот има за цел да изрази съпружеското лице на Църквата, сърцето на Църквата, Която е Невястата на Христос Жених. Като такава, Църквата приема Неговия Дар – Духа – за да роди в света нови форми на живот, и така да изгражда Царството Божие, т.е. това е христологичното измерение на богупосветения живот /в подражанието на Христос/; съпружеското измерение в съединение с Христос и накрая идва есхатологичното измерение на богупосветения живот в Църквата, като едно предвкусване на крайната, окончателна цел на този живот, към която се стремят всички верни, към тази пълнота на живота, като възкръснали в Христа. И след това има един друг, много важен момент, който желая да подчертая, и това е съдържанието на богупосветения живот в Църквата /от 29 до 31 абзац/, в който ясно се казва, че една църква съставена само от свещеници и миряни не отговаря на намерението на Своя Божествен основател Исус; следователно в Църквата има различни призвания; като едно общност от верни с различни призвания, т.е. богупосветения живот не е едно пожелателно, факултативно присъствие в Църквата, но е съдържателно, изгражда по такъв начин една църква, било поместна, било универсалната, че в тази църква ще има винаги богупосветени, но в различни форми.
От тук следва да се оцени важността на богупосветения живот в живота на Универсалната църква, както и в живота на местната църква, т.е. този дар трябва да бъде правилно оценен, стимулиран, разпространяван във всяка църква, а от друга страна богупосветения живот следва да бъде един вид вкоренен в живота на една поместна църква, и не трябва да е една паралелна реалност по отношение на миряните или свещенослужителите, т.е. богупосветения живот трябва да е дълбоко вкоренен в епархията, свещениците – монаси са част от презвитериума на една епархия, и оттук следва важността на еклисиалността на богупосветения живот. Църквата трябва да има винаги богупосветени, в различните форми на този живот, но и богупосветения живот трябва да е напълно вкоренен в живота на епархията, и това е възможно, когато богупосветения споделя своя дар с останалите верни на епархията и се оставя изцяло в разположение на епископа и неговите нареждания. Друг, много красив аспект от документа – обръщение , който според мен днес е важно да се отбележи е ценността на жената богупосветена; нейната особена роля в Църквата и в обществото. Папското обръщение съдържа много силно послание, което подчертава изначалния аспект на богупосветената жена и нейното уникално присъствие в живота на християнската общност. Самия Папа Йоан – Павел Втори, в този документ настоява богупосветените жени да могат да бъдат все повече оценени в живота на Църквата, не само по отношение на това, което вършат, но и в представителството на богупосветения живот, и там, където узряват важните решения за този живот, в една местна църква, и в универсалната църква. Свети Йоан – Павел Втори подчертава в документа, а в последните години го издига и Папа Франциск, че богупосветената жена има особена роля в Църквата. И накрая, бих желал да подчергая един последен аспект с голяма значение в живота на Църквата, това е пророческия аспект на богупосветения живот. Документът показва връзката между пророческото измерение на богупосветения живот и свидетелството в Църквата и в света; преди всичко документа се спира на практикуването на евангелските съвети, наречено от Папа Йоан – Павел Втори духовна терапия за нашето време, и се спира на пророческия аспект на трите евангелски съвета във връзка с важните антропологични въпроси, които вълнуват днешните хора, например: посветената на Бог чистота /девственост/. Това измерение на богупосветения живот показва своето пророческо лице по отношение на чувствата; днес забелязваме, че афективния живот е в безпорядък в днешната култура, която се затруднява да улови смисъла на половото различие между мъжа и жената; също афективния хаос, от който често се ражда насилието в отношенията мъж – жена, и най – често унижението на жената от мъжа, накрая се стига до един материалистичен поглед на половите различия, който не позволява да се улови важния духовен аспект. Богупосветеният живот като чист, девствен живот показва този пророчески аспект в подредените чувства, чрез които се научаваме да обичаме желаейки доброто на другия, без да търсим личната полза или изгода. Вторият евангелски съвет, бедността, за която говори документа, е като един пророчески начин на живот в обществото, в което често пъти човек търси сигурност не в Бога, а в материалните неща и придобивки, които владее и притежава. В този контекст да притежава, човек губи хармонията с реалността и се възползва, не вижда смисъла на дара, а вижда само една материя, която може да манипулира и да се възползва за лични цели. И ние днес виждаме какво причинява тази липса на бедност и уважение към реалността /тук стои въпроса за екологията, поставен и от Папа Франциск/, като едно поведение на респект, уважение към творението, което е поведението на бедния човек, на онзи, който възприема нещата от живота като дар, без стремеж да се възползва от тях за своите егоистични цели. И накрая, третият евангелски съвет – послушанието. То има едно силно пророческо измерение, защото е в дълбока връзка със свободата. В нашата съвременна култура, думата „свобода”се възприема като самоопределяща за всеки човек, също и като самодостатъчна. Човекът се стреми да се затвори в себе си по един егоистичен, егоцентричен начин, като търси само себе си, дори и във взаимоотношенията си с останалите хора. В този смисъл понятието „свобода” се затваря във възприятието за абсолютната автономия, която прави човека затворник на себе си, неспособен да открие истинската свобода, чрез която човек един вид надхвърля себе си, излиза от егото си, за да се постави в една връзка, в диалог с Бога, Който му желае доброто, и следователно човек е послушен на Бога. По този начин, се признава, че свободата се осъществява истински, не когато човек се затваря у себе си, а когато отвори сърцето и живота си към дара – към този на Бог, и към братята и сестрите. Ето защо този документ за богупосветения живот на Йоан – Павел Втори съдържа един пророчески дух, много актуален в днешното общество, преди всичко в трите евангелски съвета за чистота, бедност и послушание, които са като едно предизвикателство за днешния свят, и представляват, както казва Папата, духовна терапия за съвременния човек, за да може да се научи да обича с една безвъзмездна любов; за да може да се научи да уважава реалността и да е близък до бедните, до нуждаещите се, като вижда в тях присъствието на Христос, в лицето на най – нуждаещия се и накрая да покаже истинското лице на свободата, която не е едно лично утвърждаване, но едно отваряне на личността към Бог – извор и крайна цел на всеки човек, и това ни кара да бъдем отворени в отношенията си с останалите хора, като търсим по този начин да живеем с радост Евангелието, Евангелието на любовта, което е сърцевината на всеки християнски живот.
Благодаря, нека Господ да ви благослови и води! Мир и добро!
3 май 2024 г., празник на Светите апостоли Филип и Яков
Превел по слух: Отец Койчо Димов, енорийски свещеник